Стефан Пройнов: Култът към слънцето в околностите на старопрестолна Плиска е унаследен от древните. Такива места има около гр. Плиска. Изследвани са от всички светила на Археологията от Карел Шкорпил та до наши дни.
Стефан Пройнов: От година насам се вменява, че това са Прабългарски погребения на Царе, ханове и кавхани населявали първата Българска столица. Тази теория не е вярна, няма следи от обреди или погребения няма никакви културни или археологически доказателства за това.
Самите терени представляват големи необработени изправени каменни блокове, подредени на групи. По-голямата част от каменните блокове са преместени и унищожени, а земята освободена за селскостопанска обработка.
Според Геза Фехер те са надгробни паметници и той подкрепя твърдението си с факта, че тюрките имали обичай да нареждат до гроба на починалия камъни, символизиращи убитите от покойника неприятели. Те вярвали, че убитите неприятели ще бъдат слуги на воините в задгробния живот.
Други изследователи като Ст. Михайлов обаче са на мнение, че девташларите не са надгробни паметници, тъй като погребения покрай тях не са открити. Те смятат, че девташларите са възпоменателни паметници на воини, загинали в битка далеч от родината си.
Има и други версии, свързващи девташларите с русалиите, култа към слънцето и различни обреди. В полза на последното говорят намерените при разкопките при някои девташларите човешки и животински кости, ножчета, връх на стрела и подкова.
Стефан Пройнов: Истината е, че тези девташлари са тук от 7000- 9000 години преди новата ера както Долмените например. Това са енергийни места маркирани от древните както Стоунхендж, а голяма част от камъните са преместени в древността някой са отишли за изграждането на Томбул Джамия в Шумен други са вкарани в градежа на Древната Плиска.
Стефан Пройнов: Това са места с неблагоприятна енергия – отрицателна, не са гробища нито на тюрки, нито на царе. Маркираните места са за да се избягват и по някакъв начин са участвали в култът към слънцето на древните.
В миналото и сега са обект на иманярски набези и проверки, но покрай тях няма никакви монети и артефакти, няма и как да има, но иманярите обичат да проверяват, ако има някъде големи камъни в нищото. Такива огнища на енергийни центрове има на над 153 места на територията на страната за жалост повечето са унищожени.
Едно такова място между гр. Плиска и село Златна Нива точно до пътят за което най-после министерството на Културата се е погрижило като са ги описали и маркирали като археологически обект. За съжаление около гр. Плиска има още на 3 места, които очакват да получат същото внимание.
На територията на Украйна и Русия от където са минали Българите тези места са наричани с различни имена, които се превеждат адски камъни или места прокълнати на които има зла енергия. Това обаче никой никъде не споменава може би защото не е удобно за туризма, но е редно да се знае, защото тази енергия е вредна за хората.
Както се крие фактът, че водата в аязмото на старата Базилика за която говориха покойният Божидар Димитров е вълшебна и поливаха премиери и министри с нея се оказа доста замърсена с над 17 пъти завишени нормите на нитрати в нея и други замърсявания за които ще премълча за да не внасяме смут.
Стефан Пройнов: Истината е, че всички ние обичаме природата, планините и полята и често ходим да се зареждаме с позитивна енергия, която ни дава сили, но знаете ли, че има и такива места, които действат неблагоприятно на нашият организъм и трябва да се избягват, но за да се пазим от такива места трябва и някой да говори за тях.
Древните са знаели и са ги маркирали именно за да ни предупредят да ги избягваме, но ви някой търсят комерсиални подобни или атрактивни новини и създават фалшиви такива. Но трябва да се внимава. Често такива светилища наричани от нас не са с добрата енергия. Вие знаете ли за други такива места на територията ни?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
