Стефан Пройнов: Българи предават Дельо Войвода, убит е с подлост и магия

Стефан Пройнов: Българската история е наситена с герой – мъже храбри с невиждана сила и смелост, често им са преписвани нечовешки умения, които могат да се обяснят само с мистични и екзотерични термини.
Къде се преплита магията и реалността в легендите?

Всички митове и легенди почиват на факти казваме и когато фактите видени от хората са свързани с необясними за обикновените умове неща като историята придобива извънземен привкус извън разумът и логиката навлизаме в дебрите на Божествените и полубожествените, демоничните и магическите персони.
Безброй са историите разказвани в Българският Фолклор достигнали до наши дни.
За герои с нечовешка сила на които във вените им течала кръв на дракони, змеьове, самодиви и какви ли не още мистични персонажи, напомняйки за едно по-старо време на Богове и хора и техните взаимоотношения описани в древногръцките епоси и легенди.

Днес няма да говорим за древните мистерии на Орфическите жреци или за невижданата сила на Крали Марко, а само ще ги споменем като препратка. Днес ще говорим за Дельо Войвода възпят в много песни не само по нашите земи, а дори обиколил и космосът.
Кой е Дельо Войвода и како го прави по-различен от другите ли войводи?
В преданията за него се знае: „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече”.
По онези времена това описание е като наречие за безсмъртие.
В днешни времена филмовата индустрия е наложила много сходен точно такъв типаж на Вампири с нечовешка сила, които не могат да бъдат убити по стандартният начин с меч, сабя или нож. И куршумите не ги убивали освен, ако не са сребърни. Такива историите се разказвани във филмите на Холивуд и си имат своите привърженици.

Истината е, че Дельо Войвода получава по-широка известност след като е възпят от Валя Балканска и Феим Джигов, записана на златен диск и изпратена в космоса на борда на американската сонда „Вояджър 1“.

Стефан Пройнов: Но съществували ли са такива хора?
Доказано е, че в днешна Румъния някога е съществувал Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш, е владетел на Влашко през годините 1448, 1456 – 1462 и 1476 г.
Свързаните с него легенди и суеверия стоят в основата на романа на Брам Стокър „Дракула“, който по отношение свидетелствата за набиването на кол на противниците на Влад, се позовава на „Записки на еничарина“ на Константин Михайлович. Влад Цепеш е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че баща му Влад II е член на Ордена на дракона, в който го посвещава император Сигизмунд Люксембургски. Самият Цепеш подписва две от писмата си с прякора „Dragulya“ или „Drakulya“ в края на 70-те години на XIV в. Фактът, че едно от значенията на думата Dracul в съвременния румънски език е „дявол/сатана“, допринася за лошата слава на Цепеш..

В наши дни Влад Цепеш е станал популярен като вампир, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма му водят началото си от романа на Брам Стокър „Дракула“, в който авторът събира цялата налична информация за вампирите от румънските народни поверия. Като истински син на своето време и типичен средновековен владетел, Влад Цепеш се старае да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но дори и за онези времена очевидно съвсем не са обичайна практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните, дошли през IV век.
Археолози откриват погребения в Румъния и у нас, в които хората са убити със забит нож или кол в сърцето, а в устите им има поставена тухла.

Покойният професор Божидар Димитров често говореше за такива погребения откривани на Перперикон, Несебър и Созопол. Някой Историци подържат тезата, че румънските царе и князе от тази епоха са с Българско потекло.
Да се върнем на Дельо Хайдутин, за когото има много легенди и великолепни родопски песни. Турската власти в Даръ дере (днешен гр. Златоград ) се принудили да го убият с хитрост, суеверие и любовна драма.
Убиват го с куршум, отлят от откраднато- или взета с измама от самия него сребърна монета – грош, разказва легендата. В града, който през онова време българите наричали Беловидово заради боядисаните в бяло фасади на великолепните къщи, турците се видели в чудо от подвизите и дързостта на легендарния войвода.
Според една от легендите турците откраднали от Дельо сребърна пара, от която направили куршум и го простреляли от засада. Друга, разказана от местния краевед Величко Пачилов, твърди, че
възрастна жена
го предупредила,
че към него върви
турски аскер
Тя го помолила да и даде някой грош, че нямала какво да яде, и войводата и дал сребърна монета. След това отишла при управниците на града и обявила, че човек като Дельо, дето го куршум не хваща, може да бъде убит само от куршум от неговото сребро. Те и предложили десетки жълтици в замяна на сребърната пара.
Възрастната жена се върнала след няколко дни и рекла, че е съгласна, но поставила обаче няколко условия. Първото било 21 дни да не преследват войводата и нарочен глашатай да мине през града и да обявят, че християните няма да бъдат преследвани. Поискала и пари за гощавка в махалата, на която щяла да покани войводата.

Турците не спазили обещанието и точно на гощавката се опитали да заловят Дельо, но за пореден път той им се изплъзнал. След това обаче предателката отишла в конака и предала онази сребърна монета, която получила преди време. Тъй като от монетата не трябвало да се губи нито капка сребро, турците наели башмайстора Коста Куюмджията да направи куршума. Занаятчията предугадил за кого е и казал на любимата на Дельо Гюлсюме – българка с мюсюлманска вяра, да го предупреди.
Според преданията турците я измъчвали да го предаде, но тя остава вярна на любовта си към него, въпреки че не е възможно да бъдат заедно. Много хора мислели и кроили как да отчуждят хайдутина от сърцето на Гюлсюме.

“В джамия поп ще вкарам, с Гюлсюме ще се венчая!”, отвръщал на увещанията Делю. Любимата му жена успява да го предупреди, както се казва в един от вариантите на песните за Делю, с думите:
„Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
Войводата и отговаря:
– Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже”.
Въпреки предупреждението на любимата му турците, вече снабдени с куршума, излят от негово сребро, правят засада и го убиват. Легендата разказва, че всеки петък – тъй като убийството му е извършено на Велики петък – камъкът, на който е убит, се покривал с кървава роса.

Скалата е известна като Дельовия камък. Преди 20 години на същата скала тържествено и с водосвет бе открит паметникът, наречен “Лобното място на Делю войвода”. През април на 2017г. по случай 240 години от рождението на Дельо Хайдутин, бе открит и музей. Той е уникален, в страната няма друга подобна експозиция, тъй като в повечето музеи има по нещо за хайдутите, които са били в дадения регион, но
в Златоград е
събрано всичко
– от Момчил
войвода до Капитан
Петко войвода

В него има пушка бойлия, която се е смятала за снайпера на онова време и можело да се стреля от 300 метра, и друга от времето на Гарибалди. До старите пушки в колекцията е показан и калъп за куршуми, по който личат следи от сребро. Експонатът препраща към смъртта на Делю.

Преди дни в града бе открит и паметник, посветен на песента “Излел е Делю хайдутин”. Монументът, който е в центъра на града, е точно срещу величествената скулптура на легендарния хайдутин и неговата любима Гюлсюме.
Новата композиция изобразява Земята, планетите, а в централната и част е поставен диск. Тази година се навършват точно 40 години, откакто песента в изпълнение на Валя Балканска лети в Космоса на станцията “Вояджър 1”.
Делю станал трън в очите на турците още като 16-17-годишен младеж. Веднъж го нападнали с камъни цяла група гърчета и турчета. Делю не се уплашил и не само ги разгонил с ножа, но успял да хвърли в един гьол притеклото се на помощ на групата заптие. Според легендите младежът Делю се отличавал от другите с необикновения си ръст. Юнакът учи за популярната в Даръ дере професия – шивашкия занаят. За силата на войводата се разказва в предание как Кюрт ага, като владеел планините на север от Ксанти,
„след като чул Делю
какъв е юнак, го
повикал да му стане
баш гавазин
и да командва
военната дружина”
Когато войводата отишъл при него, онзи поискал да го изпита дали е толкова сръчен и силен, колкото го хвалят. Довели му едно магаре, което пасяло наоколо. Кюрт ага му рекъл: “Я сега да видим как с един удар на сабята ще му отсечеш главата.”
Войводата замахнал, но магарето останало да си стои неподвижно. Всички наоколо се разсмели. Делю ги изгледал, засукал мустака и с крак бутнал хълбока на добичето. Двете половини на магарето се разделили – той го бил разсякъл през гърба и корема.
С Делю има доста истории, свързани с дързостта и непреклонността му пред турските власти. Хората започнали да смятат, че войводата е надарен със свръхестествени качества. Невероятно силен, Делю скачал като коза по скалите, но бил и лек като птица.
Голям е приносът му за спасяването от помохамеданчване на златоградчани. Прочут със своята пъргавина и остър ум, той организирал чета, която водила борби със завоевателя нашественик. В най-популярната песен смело се заканва:
„В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не пучърните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки
да плакнат,
по-мночко, млади нивести.”
Част от епоса за него напомня на приказките за Вилхелм Тел и Робин Худ, борили се за свобода и правда. Освен индивидуални намеси при посегателства върху местното население друга легенда гласи, че той е ходил чак в Косово, където събрал 100 души арнаути, за да спре потурчването в родния си град.
С наемниците и верните си другари се базирал над града около връх Костадин. Слизал с тях в града, за да стресне турските власти, и често изпращал глави на провинили се турци в чували, тъкани от козя вълна.
Има и други легенди, че мъж с хитрост е взел монета от него за да направят куршумът.
В музеят на Златоград се съхранява и пушката на Дельо Войвода, с която той е убивал от 300 метра и голяма част от въоръжението му дори показват леярската форма, с която са направили куршумът му пи, която имало остатъци от сребро. Тук може да спорим, защото в легендата се казва изрично, че трябва цялото сребро да се използва за куршумът.
Стефан Пройнов: Виждал съм турски ятаган специално направен със сребърни набивки в самото острие с йероглифи от корана както и с надпис на арабски език, който в превод се превеждаше „оръжието да има сила над вампири и демонични създания“. На практика Историята е наситена с примери за такива същества или полухора и полувампири, който са уязвими от сребро.

Виждал съм върхове на стрели, в които има отвор за поставяне на отрова, но и такива със специално място за поставяне на кристал, който след анализ се доказва, че е сребърен нитрат. Сребърният нитрат (AgNO3, още азоткислородно сребро, лапис, адски камък) е безцветен ромбоиден кристал на вид е като планински кристал, но при допир до кожа или нокът оставя черно петно.
Безспорни са косвените доказателства за взаимодействие на среброто и сребърният нитрати за ефективното им използване срещу демонични създания и вампири.

Имал ли е такива сили Дельо Хайдутин?
За да прибягнат до това решение Турците остава да витае съмнението за Дельо Войвода, че не е бил обикновен човек.
Участвал в стотици битки без да бъде уязвен не е изкуствено създадена мълва, която има за цел да всява ужас и паника във враговете му. Това са факти видени с очите му, очите на врагът, който прибягва до подлост и хитрост. Стефан Пройнов: Някого едно 7 годишно дете ми каза: „По добре грозна победа, отколкото красива загуба”.
Но колкото умен, силен и храбър да е бил Дельо, каквито сили да са го пазели на финала се долавя онази нотка на предателството някак си характерна за Българите.

Името на Дельо Войвода остава вплетено с мистичното, сакралното и магическото и до ден днешен чуем ли песента му усещаме онази сила, онази магия, която покори и космоса дори.
Стефан Пройнов: Извинявам се за грозният финал на историята за Дельо хайдутин, но някак си съдбата на Българският народ винаги се вплитат някак си националните предателите за жалост имало ги е, има ги и днес.
Колкото и герой да роди майка България докато се раждат и предатели всеки път краят ще е грозен за нас.