Монетите говорят: Урок по нумизматика

Стефан Пройнов: Ето наименованията на някои задължителни термини, които се използват в нумизматиката и колекционерството:

Аверс (лат. аdversus) – лицевата страна на монета или медал. Тя е част от иконографската схема и художествения проект. Носи синтезирана информация: номинал, емитент, символи и пр.

Ag (лат. argеntum) – химическият знак на среброто, съкращение от латинското му наименование. Означение за сребърни монети, използвано в каталозите.

Ажио (итал. aggio) – разлика в повече (свръхстойност) на действителната над номиналната стойност при обмяна на монети, банкноти и ценни книжа.

Айналия (тур. хубав, красив) – название на османска монета.

Акче (тур. akçe от ак, “бял”) – сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1 грам. Наричани са също аспри. Основна монетна единица са през първите векове на Османското владичество. Първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326–1359) в монетарниците на гр. Бурса, а по късно и в други градове на империята до края на XVII век. Акчето, подобно на всички видове турски монети, е без изображения, отбелязани са името на султана, титлите му и годината на възцаряването му. Три акчета се равняват на 1 пара, 120 акчета – на 1 куруш. По-късно курушът, замествайки акчето, става основната парична единица, но пък е заместен от лирата през 80-те години на XIX век.

Александръ – название на монета от 20 златни лева в България в края на XIX в. Съответно „Полалександръ” е наричана монетата от 10 златни лева.

Алой (alloy) – сплав, смес от два или повече метала. Повечето монети и бижута се произвеждат от А., за да се подобри здравината и износоустойчивостта на продукта.

Алталък (корена от турски, числото „6”) – название на турска сребърна монета от 6 гроша.

Алтън (термин от татарски произход) – средновековна златна монета в Турция. Терминът е останал в народния език и до днес като синоним на злато.

Английски фунт – през XVII в. това е най-тежката сребърна монета в Англия. Равнява се на 20 шилинга или на около 4 немски талера. Тежи 120 грама.

AE – означение за бронзови, медни, месингови монети, използвано в каталозите.

Au (aurum) – химическият знак на златото, съкращение от латинското му наименование. Означение за златни монети, използвано в каталозите.

Бан – една стотна от румънската парична единица (вж. Лея/Леу).

Бар (Bar) – златно кюлче/слитък, изработено според международните стандарти с тегло в унции или грамове и с определено златно съдържание. Виж: Кюлче.

Бешлик (от турски “беш”, числото „5”) – название на турска сребърна монета от 5 гроша.

Билон (френ. Billon) – метална сплав. Терминът е възникнал във Франция през XIII в. като понятие за недостатъчно сребърно съдържание в монетите, около и под 50%, т.е. около и под проба 500.

Биметализъм – паричен стандарт или система, основана на използването на два метала, традиционно злато или сребро, а не само на един метал (монометализъм). Биметалните системи са типични за XIX век и определят съотношението в паричното обръщение на дадена национална територия със закон по отношение на количествата злато и сребро, използвани за отсичане на монети. По този начин се създава обменен курс между двата метала, както и свободен и неограничен пазар на същите в съотношения, определени от закона.

Биметални монети – монети, изработени (сглобени) от 2 метала поотделно, а не като сплав. Пример – днешната българска монета от 1 лев, емисия 2002 г.

Бордюр – един от термините за обозначение на ръб или външен кант на монетата.

Британия – латинското название на римската провинция Britannia, а също и географското название на Великобритания. Изобразявана е като женска фигура с древногръцки шлем, с щит с герб и тризъбец, седяща на брега на море или плуваща по вълните. Днес се свързва с поредица от модерни английски монети, например емисиите от английски златни инвестиционни монети.

Bullion – термин на английски език, означаващ най-общо рафинираните кюлчета или слитъци от злато и сребро. Понятието обхваща и златните и сребърните инвестиционни монети.

Външен кант – термин за обозначение на ръба на монетата. Понякога се използва неофициалното название бордюр.

Възпоменателна монета – монета, отсечена във връзка с конкретно събитие, годишнина, личност и др. Тези монети са обект на колекциониране.

Гвинея – основна английска златна монета, отсечена за пръв път през 1663 г., съдържала чисто злато 7,77 г при общо тегло на монетата 8,47 г. Отсечени са монети от 5, 2, 1 и 1/2 гвинеи. Съществувала е до 1816 г., когато е заменена със суверен.

Гравьорски марки – белези, оставени от гравьора при отсичането на монетните печати. Те представляват своеобразна секретна маркировка, а в някои случаи обозначават отделните емисии.

Гологан – народно название на медната монета от 10 стотинки, емисия 1881 година.

Грош – популярна сребърна монета в редица държави. В Османската империя в периода 1730-1750 г. това е основната монета, която обслужва пазара. През гроша се изчисляват налози, такси, глоби и др. В България думата „грош” се използва до въвеждането на лева в края на XIX в. В редица пословици и поговорки терминът означава най-общо „монета”. Среща се често и в българските народни приказки.

Гулден (от нем. Gulden) – монетен номинал, възникнал през втората половина на XIII в. Съществуват различни монетни типове: Немски гулден, сечен в Германия през XIV в.; Холандски гулден, отсечен за първи път през 1601 г.; Данцигски гулден, сечен през XVIII в., полска монета и др.

Гурт – външната страна на монетата, определена като плосък цилиндър. В повечето случаи той е част от художествения проект и също носи допълнителна информация. Има назъбен или гладък релеф, надписи, геометрични фигури или друга украса.

Диреклии – испански монети с изображение на стълбовете на Гибралтар, наричани от местното население „диреци”.

Дирхем – арабска сребърна монета, коренът произлиза от древногръцката дума „драхма”.

Драм – мярка за тегло, равна на 1/400 от оката или на 3,20 грама. До 1920 г. е най-популярната мярка за тежина в пределите на бившата Османска империя.

Драхма – основна древногръцка сребърна монета с тегло 4,366 г, равна на 6 обола. Сборът от 6000 драхми = 1 талант. С течение на времето теглото намалява. Монети с подобно име са сечени в Европа и през Средновековието. В ново време гръцката национална валута носи това име до приемане на еврото.

Дукат – първоначално народно, а по-късно общоприето название на венецианския „дзекин”. Златна монета, отсечена за първи път през 1140 г. от Руджиеро II Сицилийски, дук на Апулия. Голяма популярност добива по времето на дожа Джовани Дандоло във Венеция, където през 1284 г. теглото му е фиксирано на 3,56 грама. Среща се масово в България.

Емисия – монополна функция на централната банка на дадена страна, свързана с отсичането или отпечатването на стари или нови парични знаци, гарантирани с активите на банката. Емисията на парични знаци се определя от стоковото обръщение.

Екю – виж Златно екю.

Електролитно злато – практически възможно най-чисто злато с проба 999,99. Използва се основно в електрониката, медицината, високите технологии.

Електрон (EL) – природна сплав от злато и сребро. Използва се за отсичане на първите монети през VII в. пр. Хр. в Лидия, където електронът се среща в естествено състояние. Съдържанието на злато се колебае между 30 и 80%.

Еремлик – виж иримлик.

Златно екю – първата френска златна монета, отсечена от 24-каратово злато по времето на Луи IX (1266–1270). Има много разновидности по външен вид: с щит, лилия, цвят с форма на кръст и пр. В ново време за кратко е условна европейска валута.

Измислени монети (англ. Fantasy) – монетни типове, които не са съществували в Античността или Средновековието, но които имат иконографска характеристика на антични или средновековни.

Иконография – в нумизматиката: сюжет, свързан с историческо или предстоящо събитие, както и личности, свързани с тях, изобразени върху лицевата или опаковата страна на монета.

Инфлация – покачването на количеството пари в дадена икономика и намаляването на тяхната покупателна способност.

Иримлик – османска сребърна монета от двадесет пари. Понякога я наричат „еремлик”. Кайме – народно название на книжните пари в Османската империя.

Калем – едно от използваните наименования на гравьорския нож.

Кантар – мярка за тегло, равна на 44 оки, равни от своя страна на 562,2 кг.

Карат – термин за съдържанието на чисто злато в дадено изделие. Произлиза от името на растението Ceratonia siliqua или рожков. Теглото на плода на рожкова е било прието в древността като базова мярка в Гърция, Рим, Арабия и пр. Спрямо пробата към 1000 има следните съотношения: 24 карата = от 995 до 1000/1000; 995/1000 – проба, съответстваща на изискванията на Лондонската метална борса за „Good delivery”; 22 карата = 916/1000; 18 карата = 750/1000; 14 карата = 583,3-585/1000.

Кесия – торба за монети. Отговаря на конкретен обем, който варира от 10 000 до 50 000 акчета.

Клеймо – марка, нанесена върху златен продукт, удостоверяваща кой е производителят, неговия номер и златното съдържание. Клеймата на основните производители се публикуват периодично.

Копейка – руска разменна монета, равна на една стотна част от рублата. Въведена за първи път през 1535 г. вследствие на монетната реформа, проведена от Елена Василиевна Глинская, майка на цар Иван Грозни.

Крона – название на няколко вида немски, австрийски и датски златни монети. Немските са от времето на империята след 1871 г. Датската златна крона е от XVI в., а австрийските са от началото на XX в. с дати “1915” и “1912”. Последните са инвестиционно злато и имат плаващ курс в съответствие с курса на златото, а не нумизматична стойност. В ново време крона е име на националните монети и валути на Дания, Исландия, Швеция, Норвегия и Чехословакия.

Кюлче – златен слитък, произведен според приетите от международните борси стандарти за тегло и чистота на метала. На „златния пазар” стойност имат и се приемат за търговия само кюлчета, произведени и маркирани от рафинерия-член на Лондонската метална борса. Синоними: слитък, бар, ингот, бълиън и др.

Лек – албанска национална парична единица.

Лея/Леи – румънска национална парична единица.

Либра – мярка за тегло, равна на 0,5 кг.

Лилия – символ, използван в Средновековното и новото българско монетосечене.

Лира (от лат. Libra) – има монети с това име, сечени в няколко страни по различно време. Основна монетна единица в Италия до въвеждането на еврото, парична единица на Република Турция и наименование на британския паунд.

Литра – мярка за тегло – 1/4 ока или 320 грама.

Марка – тегловен стандарт от IX в. от района на Северна Европа. Дели се на унции. Марката се равнява на 2/3 римски фунт. В ново време е основна немска валута до въвеждането на еврото в обръщение.

Мат-гланц – комбинирана техника за изработка на монети с гланцирана и матирана повърхност.

Матапан – първата италианска сребърна монета от типа на гроша, отсечена във Венеция при дожа Енрико Дандоло (1192–1205). Сече се до управлението на дожа Андреа Контарини (1368–1382). Теглото й е било 2,178 г.

Махмудия – название на османска златна монета. Меджидия – название на османска сребърна монета от около 20–25 гроша и на златна монета от около 100–120 гроша.

Медал – монетовиден предмет, отсичан по конкретен повод, историческо събитие, годишнина и др. Може да бъде произвеждан не само от държавата, както е при монетите, но и от частни лица, компании и организации.

Медальон – монетовиден предмет. В античната нумизматика означава монета с диаметър по-голям от 40 см и с висока степен на рядкост. По мнението на специалистите медальоните са били продукт на специални емисии, предназначени за награждаване на приближени до владетеля сановници или на отличили се военни.

Минц (Тек минц, Двоен минц) – народно название на австрийските златни монети. Произлиза от немската дума Мünze (монета).

Монета – 1. Идва от името на римската богиня Юнона, носеща прозвището Монета, по името на първия монетен двор при храма и на Капитолия в Рим. Изобразява се върху монетите, държаща рог на изобилието и везни. 2. Слитък от метал с определена форма и стойност. Вид метални пари с различни номинали и от различни метали.

Монетовиден предмет – метален слитък със специфична с най-често кръгла форма, който се използва и в монетното обръщение, и за декорация. Напр. медали, монети, пробити или припоени, за да бъдат носени като бижу, медальони.

Монограм – художествено изработено съчетание от началните букви или буквите от името на определена личност или изображения на символи, свързани с историята или географските особености на дадена държава и др. Mускал – мярка за тегло, равна на 1,5 драма или 4,8 грама.

Наполеон – френска златна монета от 20 франка, чието сечене започва при Наполеон I Бонапарт през 1803 г. и продължава при Наполеон III. Чистото злато в нея е 5,8065 г при общо тегло на монетата 6,4516 г. Една от най-популярните и разпространени златни монети. Името „наполеон” за 20-франковата френска златна монета се запазва и при френските републикански монети. То се пренася механично и върху други европейски монети от същия номинал. Затова често терминът „наполеон” се ползва погрешно за швейцарски, белгийски, италиански и др. монети, чиито външен вид наподобява този на френските 20 франка.

Нойзилбер – ново сребро – сплав от мед 65 %, никел 15%, цинк 20%. По външен вид наподобява сребро, но не съдържа такова.

Номинал – цифровото изражение на покупателната стойност на дадена монета или банкнота.

Нумизматика – област на историческата наука, чието име произлиза от гръцкото νομισμα. Предмет на нумизматиката са монетите и тяхната роля и взаимоотношения в исторически, икономически, правен, културен и технически аспект. Има също колекционерско и комерсиално значение – колекционирането и търговията с монети и монетовидни паметници, които имат художествена, научна, историческа, естетическа, идеологическа и др. стойност.

Обверс – виж Аверс.

Oка – мярка за тегло, равна на 1,28 кг.

Орел (от англ. Eagle) – основна американска златна монета, чието сечене започва през 1792 г. и приключва през 1933 г. В ново време се секат златни и сребърни инвестиционни монети под названието „Американски орел”.

Пара – една стотна от сръбската парична единица динар.

Пари – носител на стойност, споразумение в дадена общност нещо да бъде използвано като средство за размяна. Появата на парите не зависи от наличието на централно правителство, тя е естествено пазарно явление. Въпреки това правителствата често налагат монопол върху паричните средства.

Патина – покритие на повърхността на монета или монетовиден предмет, образувано в резултат на взаимодействие с околната среда. Минерализация, основно от метални соли, излизащи от самата монета. Цветът на патината може да варира от светлозелен до тъмнокафяв. Изключително рядка и красива е патината върху златни монети, известна като тип „Боскореале”, която е с виолетов оттенък и променящ се цвят. Патината може да бъде естествена или изкуствена, като последната се идентифицира трудно с просто око.

Петак/петаче (или пет пари) – медна монета, равна на 1/40 от гроша.

Pb (plumbum) – химическият знак на оловото. Произлиза от латинското му наименование. В нумизматиката се използва за отбелязване на предмети от олово – печати, пломби, териаци, жетони и др.

Пиефорт – термин за означаване на т.нар. „силна” монета – всички нейни параметри са като на обикновената монета, но теглото й е двойно и поради това и монетното ядро е двойно по-дебело. За първи път в България такава монета е отсечена през 1979 г. по повод на Международната година на детето, когато са изработени две сребърни монети – едната с тегло 23,33 г и „пиефорт” с тегло 46,66 г. Следващата емисия на БНБ, включваща монети пиефорт, е посветена на 100-годишнината на Народния театър (2004 г.).

Проба = ESSAI – В съвременната българска нумизматика терминът се явява във френска транскрипция при медните сантими от 1880 и 1887 г. и при железните 1 и 2 лева от 1925, отсечени в Поаси, Франция. Изписан на български език (на кирилица) се среща на 2 монети с номинал от 10 лева, отсечени по повод зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г.

Проект – технически и художествен проект, който отразява параметрите и характеристиките, както и външния вид на монета, медальон и др. Включва материал, тираж, надписи, символи, изображения. На базата на проекта се изработва макет и мостра (пробен екземпляр).

Раритет – термин, с който се означава степента на рядкост на дадена монета. В някои каталози се изразява със съкращения от английски: R – (rare), рядка монета; RR – (very rare), много рядка монета; RRR – (extremely rare), изключително рядка монета.

Реверс – опаковата страна (гърбът) на монетата. Тя е част от иконографската схема и художествения проект. Носи синтезирана информация: принадлежност, герб, символи и пр.

Рестрайк – буквално „пренасечка”. Монети, които се отсичат периодично в един и същ вид и дизайн, а също и с непроменена година, т.е. във вида, в който са били отсечени за първи път. Най-често срещани са австрийските “Корони” (крони) и мексиканските “Центенарио”.

Рубие – название на дребна османска златна монета.

Рубла – наименованието на валутата, използвана в Русия и исторически свързаните с нея страни.

Сантим – номиналът „сантим” е равен на една стотна от френския франк, използван тогава за официална валута в държавния бюджет на Княжество България.

Суверен/Соверен (англ. Sovereign) – английска златна монета, въведена от Хенри VII (1485–1509). Суверенът (или още двойният реал) е съответствал на 1 фунт сребърни монети по 20 шилинга. Отсечен е от практически чисто злато. При общо тегло на монетата от 15,55 г златото е 15,47 г. В ново време се сече като инвестиционна монета – т.нар. “Нов суверен”. Монета с това име се е сякла в Дания като търговска монета през 1608 г. по подражание на английската.

Талер (нем. Taler) – сребърна монета, отсечена за пръв път в Тиролския монетен двор в Хале през 1484 г. В началото имала тегло = 60 кройцера. Била приравнена на златен гулден с еквивалент на 21 гроша. Много популярна монета, оставила голяма следа в световното монетосечене. Известни са стотици имена на видове талери от цяла Европа. Името на американския долар произлиза от талера.

Тираж (монетен) – броят на монетите, отсечени в рамките на една емисия.

Трезор – специализирано банково помещение за съхранение на ценности. В съвременни публикации думата се използва и като означение на централна или друга банка.

Унция (от лат., римска) – тегловен стандарт, равен на 1/12 от римския ас. До днес е основна тегловна единица, използвана и за благородни метали: 31,1035 г. Нарича се още тройунция по името на френския град Трой, голям пазарен център в Средновековието, където се провеждал ежегоден панаир. Съкратеното означение на унцията е oz.

Флорин – златен гулден на град Флоренция, отсечен за пръв път през 1252 г. Произлиза от латинското име на цветето лилия (flos), изобразено на монетата. Теглото на монетата е 3,537 г. В ново време – име на някои национални валути.

Форинт – унгарска парична единица. Монета от 100 форинта е сечена в паралелна серия с лева, с обща иконография с ликовете на Хр. Ботев и Ш. Петьофи през 1981 г.

Франк – официална парична единица на група западноевропейски държави – Франция, Белгия и Швейцария. В наши дни франковете в Белгия и Франция са заменени от евро.

Фунт (паунд) – единица мярка за тегло, терминът произлиза от латински. Известни са няколко вида – английски, американски, стандартен, шведски, австрийски и руски.

Фуре – вид монети, при които сребърен или златен варак (фолио) обвива монетно ядро от неблагороден метал. Прието е, че няма официални римски фуре-емисии.

Хералдика – наука за гербовете; система от принципи и правила за създаване и приложение на гербовете. Има пряко отношение към нумизматиката и монетосеченето.

Хибридна монета – монета, отсечена с лицева матрица, предназначена за един вид, и с реверсна матрица за друг вид монета. Такива монети се смятат за много редки и ценни за колекциониране.

Художествена композиция (на монета, медальон и др.) – комплексът от изображения, символи и данни, изобразени върху изделието. Тя е част от проекта за изработка.

Циркулация – процес на движение на монетите в обръщение. В зависимост от продължителността на участието в нея се определя и степента на запазеност на монетите. Според международните стандарти има 6 степени на състояние на монета: перфектно; нециркулирала; изключително; отлично; много добро; добро.

Частни монети – измислени и произведени серии от частни лица без права на емитенти с произволен сюжет и надписи, с несъществуващи номинали. Обикновено са от ламарина и са щанцовани едностранно.

Чисто злато – виж Електролитно злато.

Щемпел гланц (=Proof) – матричен гланц, състояние на повърхността на монета, медальон или друг монетовиден предмет веднага след удара на стоманената матрица при отсичането. В нумизматиката се цени особено много ненарушеният матричен гланц.

Юбилейна монета – виж Възпоменателна монета.

Стефан Пройнов: Това са основни термини и наименования за монетите срещане по нашата географска честота.