Сирни заговезни (Прошка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден(винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
Сирни Заговезни е обичай разпространен в цяла България и е наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през година /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.
В неделя на Сирни Заговезни се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве, играят се хора и се пеят песни
Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. .Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки, извършва се обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „прости“, „простено“.
Източник: e-zdravey.com
Сподели на стената си за да пазим и тачим обичаите си, длъжни сме !
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
