Монетите говорят: Патина при колективните находки

в България/Монетите говорят


Стефан Пройнов: При колективните находки монетите придобиват различна окраска от останалите. Често се случва находковите наклепи да влияят на повърхността на монетата понякога дори безвъзвратно. В съвременната нумизматика е важно една монета да не бъде почиствана преди да се изпрати за сертифициране. Но когато монетите се откриват на ролки – така наречените фишеци. Когато се откриват в комбинация с други монети от различни метали?

Когато се откриват в почвата в глинен съд или когато съдът е счупен и химикалите в почвата пряко влияят на някой процеси по окисляването. При колективни находки намерени в земята например от сребърни и медни монети често се случва влагата в почвата да бъде проводник на електрически заряди на лице имаме всички условия на галванизация и прехвръкване на медни йон по сребърните монети.

Почистването и премахването на налепената мед оставя трайни следи и се прибягва да химически методи на почистване с киселини и основи. По някога дори и на механични методи с инструменти и по-твърди абразиви. Какво се случва тогава. Стойността на монетите пада. При такива случай няма как да се оцени достойнството на една монета под наклепите и патините.

Стефан Пройнов: В тези случай най-добре е монетата да бъде почистена от сертифициращата компания, но това крие риск не знаете какво ще се появи под окисите като качество. При галваничните наклепи често медните електрони пробиват повърхността на сребърните монети и се получават големи язви. И ако е имало и опожаряване на мястото нещата стават далеч по-зле, такива монети ги наричат, че имат болест – така наречената червенка.

Те трябва много внимателно да бъдат почиствани и консервирани. Прехвръкването на електроди от една монета към друга е често срещано особено когато са лежали в земята допрени една до друга те слепват и отлепването води със себе си огромни рискове. Най-често това се наблюдава в древните и антични монети и всеки реставратор или археолог ще ви го докаже, но се среща и при по-късните монети от княжеският и следващите периоди.

При монети например от 1943 година гуртовете са изложени на агресивните химикали в почвите, влагата и кислородът и силно избива ръжда докато лицата и гърбовете остават запечатани когато са на фишек, но железните електроди пробиват и по покритието на монетите. Медните монети на Княжество България когато са единични придобиват хубава патина, но когато са в колективна находка прелитането на електрони помежду им създава доста неравности по релефите им, а патината е ронлива и рехава така корозионната запечатка не е стабилна и корозията влия неравномерно на повърхността на монетите. Варовиковите наклепи също са голям проблем за медните и сребърни монети.

Мнозина обаче не знаят, че те се срещат и върху златни такива, но щетите по повърхността на златните не са дълбоки както при медните. Стефан Пройнов: Ако Никола Тесла някой го свързват само с електро автомобилите Тесла то той отдавна е обяснил на човечеството за свободната електрическа енергия тя е навсякъде около нас има я небето и при течностите физиците ще ви обяснят за триенето на студени и топли маси и за вискозитета при течностите, има я и в почвите именно тя е катализаторът за галваничното прехвърляне на електрони от един метал към друг. Бъдете внимателни с такива монети!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

*

Последно от България

Отиди на Топ