Германските тамплиери – Част 2 Край

Стефан Пройнов: При това положение бих изказал предположението, че истината за тамплиерската приемственост може да бъде намерена в една от следните две теории:

1. Документите, приведени от Ордена на Храма през XIX век, включително Хартата на Лармений, са автентични; Орденът никога не е преставал да съществува от епохата на кръстоносните походи насам; ,,тамплиерската ерес” е йоанитство, но тя не е поддържана от тамплиерите, които избягали в Шотландия; степента Розенкройцер – в нейната чисто християнска форма, е въведена от шотландските тамплиери в Шотландия и след четиристотин години е донесена от Рамзи във Франция; Майстор на Храма по това време е бил регентът Филип – Орлеанският херцог, както е посочено в Хартата на Лармений. Накрая, новите тамплиерски степени са внесени от Германия от фон Хунд, който действал от името на Фридрих Велики.

2. Документите, приведени от Ордена на храма през XIX век, са, както обявява г-н Матер, ранни фалшификации от XVIII век и макар да изглежда като да има основателна причина да вярваме на разказа за шотландските тамплиери и за произхода на розенкройцерската степен, като се има предвид преданието, съхранено в Кралския Шотландски Орден, остатъкът от историята на тамплиерите, включително и Хартата на Лармений, е измислица на ,,Незнайните Повелители” от Строгото съблюдение в Германия, а най-значими от тези ,,Незнайни Повелители” са Фридрих Велики и Волтер.

Няма да се опитвам да реша коя от тези две теории е вярна; всичко, което поддържам наистина като моя теза, е, че и в двата случая изключителна роля в тамплиерството по време на тази криза играе Фридрих Велики – вероятно с помощта на Волтер, който в своето ,,Есе за нравите” защитава каузата на тамплиерите. Да проследим причините за стигането ми до това заключение.

Речта на Рамзи от 1737г., която свързва свободното зидарство с тамплиерите, може да е стигнала до ушите на Фридрих и да му е подсказала идеята как да използва масонството като прикритие на своите интриги – затова той е бил посветен набързо в Брунсуик. Но за да придобиеш влияние в едно тайно общество, винаги е необходимо да предявиш претенция за изключително познание, а тамплиерите като че ли осигуряват плодотворен източник на вдъхновение. За тази цел трябва да бъде хвърлена нова светлина върху Ордена. Обаче вероятно няма никой друг по-добре подготвен за целта от Волтер – с неговите познания за древния и средновековния свят и с омразата му към католически роман и с него да подрони устоите на католическата вяра – ето на какво са се дължали настоятелните покани към философа да посети Фридрих. Можем да си представим как Волтер се рови из летописите, за да създаде отново тамплиерската ерес. Тя е явно гностическа и мандейците (или т. нар. ,,християни на свети Йоан”) може би на пръв поглед са предлагали нужните характеристики. Ако може да се докаже, че в йоанитството трябва да бъде открито истинското ,,най-ранно християнство”, какъв удар би било това, по ,,безчестницата”.

Стефан Пройнов: Лесно могъл да бъде открит и изкусен фалшификатор, който да изфабрикува документите, за които се твърди, че били съхранявани в тайните архиви на Ордена. По-нататък установяваме, че фон Маршал пристига през следващата година във Франция, за да реорганизира тамплиерите, а фон Хунд по-късно претендира, че притежава истинските тайни на Ордена, предавани от поколение на поколение от XIV век насам. От съществуването на масонско предание, издържано в този дух, изглежда по-вероятно някои документи, имащи отношение към този въпрос, да са били или открити, или изфабрикувани. Така доктор Оливър цитира един доклад на Великите инспектори-генерали през XIX век, в който се посочва, че:

По време на кръстоносните походи, в които участват 27 000 свободни зидари, сред потомците на древните евреи са били открити масонски ръкописи с голямо значение, а други ценни документи са били намерени в различни периоди преди 5557-та година на Светлината (т.е. 1553), по което време се появява на бял свят един документ, изписан със сирийски знаци, имащ връзка с най-далечната древност и от който изглежда се разбирало, че светът е много хиляди години по-стар, отколкото твърди мойсеевият разказ. Малко от тези знаци са били преведени преди царуването на нашия знаменит и най-просветен брат Фридрих II, крал на Прусия, чиято добре известна ревностност към Занаята е причината за толкова голямото подобрение, внесено в Обществото, което той благоволява да оглавява.

В такъв случай изказвам предположението, че споменатите тук документи, съдържащи тайните, върху които изявява претенции фон Хунд, може би са били онези, които впоследствие са публикувани от Ордена на храма през XIX век и макар и недостоверни, те са били дело на Волтер – вероятно подпомогнат от някакъв евреин, който е бил в състояние да фалшифицира сирийски ръкописи. Възможно е Джонсън да е бил въпросният евреин, тъй като Финдел твърди недвусмислено, че историята за продължението на Ордена на рицарите тамплиери е негово дело. Както знаем, Фридрих имал навика да използва евреи, за да извършва тъмни сделки и може би е използвал Джонсън, за да фалшифицира документи така, както е използвал Ефраим да му сече фалшиви монети. Освен това политиката му се състояла именно в това да се отърве от човека, веднага щом той послужи на неговите цели, за да не издаде тайните му.

Във всеки случай, каквито и да са били методите, използвани от Фридрих Велики, за да добие контрол над масонството, плодотворните резултати от това ,,твърде незначително обстоятелство” – неговото посвещаване в Брунсуик, стават все по-очевидни с течение на времето. Така, когато през 1786г. Ритуалът на Съвършенството е реорганизиран и кръстен наново ,,Древният и приет шотландски ритуал”- винаги имаме едно и също ,,шотландско” прикритие на прусачеството! – се твърди, че именно Фридрих е ръководил действията, съставил е новите постановления на Ордена и е подредил наново степените така, че да докара общата бройка до тридесет и три, изброени както следва:

26. Принц на милосърдието.
27. Суверен командор на храма.
28. Рицар на слънцето.
29. Велик шотландски рицар на свети Андрей.
30. Велик избран рицар Кадош.
31. Велик инспектор инквизитор командор.
32. Върховен принц на кралската тайна.
33. Суверен велик инспектор-генерал.

В последните четири степени Фридрих Велики и Прусия играят важна роля; в тридесетата степен ,,Рицар Кадош”, широко скроена по модела на съдебните органи, рицарите носят тевтонски кръстове, над трона се издига двуглавият орел на Прусия, а председателят, който е наричан ,,Трижди могъщият велик майстор”, е представител на самия Фридрих; в тридесет и втората степен ,,Върховен принц на кралската тайна” Фридрих е описван като глава на континенталното масонство; в тридесет и третата степен ,,Суверен велик инспектор-генерал” украшението пак е двуглав орел, а ,,Суверен велик командор” е Фридрих, който по времето на въвеждане на тази степен участвал в церемониите заедно с Орлеанския херцог Филип – Велим майстор на Великия Ориент, като негов заместник. Най-важното от тези нововъведения е тридесет и втората степен, която в действителност е по-скоро система, отколкото степен, защото обединява масоните от всички страни под ръководството на един човек – оттук произлиза огромната власт, придобита от Фридрих. Така до 1786г. френското масонство е изцяло прусизирано и Фридрих действително става навсякъде идол на масоните. Обаче вероятно никой друг не е презирал по-дълбоко свободното зидарство от него. Както отбелязва проницателно американският масон Албърт Пайк:
Няма съмнение,че Фридрих е стигнал до заключението, че големите претенции на масонството в сините степени са въображаеми, и измамни. Същият осмива Ордена и смята неговите церемонии за обикновена детска игра; запазени са някои негови изказвания в този дух. От това въобще не следва, че той може да не е сметнал по-късно за разумно да оглави един Орден, който е станал сила…

Не е без значение, че през следващата година, откакто е основано официално Строгото Съблюдение, тоест през 1752г., в едно свое писмо до британския посланик в Париж – лорд Албемарл, е гриф ,,свръхсекретно”, лорд Холдърнес говори за ,,влиянието, което пруският крал напоследък е придобил върху всички френски съвети”; няколко седмици по-късно лорд Албемарл споменава за ,,голямото влияние на пруския двор върху френските съвети, от което те са толкова заслепени, че не са в състояние да разсъждават самостоятелно.”

Но време е да се насочим към друга сфера на дейност, която масонството открива пред амбициите на Фридрих.

Създаването на Енциклопедията – за която дори онези автори, проявяващи най-голям скептицизъм към тайните влияния върху революционното движение, признават, че е допринесла за крайния катаклизъм – е въпрос, върху който официалната история хвърля много малко светлина. Според официалната версия на историята – както е разказана, например, в труда на лорд Морли за енциклопедистите – планът да бъде преведена Циклопедията на Ефраим Чембърс, която е излязла през 1728г., е подсказан на Дидро ,,около петнадесет години по-късно” от един френски книжар на име Льо Бретон. ,,Плодовитият и енергичен интелект на Дидро преобрази плана… Взето бе решение съчинението на Чембърс да бъде само отправна точка за ново начинание с много по-широк обхват.” След това четем за финансовите затруднения, които измъчват издателя, за неловкото положение на Дидро, който ,,се почувства негоден за задачата да систематизира и надзирава създаването на всички части на една нова книга, която трябва да включи всички науки”, за това, че за щастие д’Аламбер е бил спечелен за сътрудник и след това за хората, които упражняват всякакви професии ,,и се обединяват за написването на един труд, който е колкото полезен, толкова и трудно осъществим, без мисъл за изгода.. без никакво общо разбирателство и съгласие”, и по-нататък за жестоките гонения, на които са подложени от йезуитите, ,,които са очаквали да имат поне контрол върху статиите по теология”, и накрая за тираничното конфискуване на великото произведение заради антихристиянските тенденции, които се прокрадват в същите тези статии.

Стефан Пройнов: А сега да осветлим допълнително въпроса.

В прочутата реч на кавалера Рамзи, която цитираме вече и която е произнесена във Великата парижка ложа през 1737г., се натъкваме на следния откъс:
Четвъртото качество, изисквано в нашия Орден, е вкусът към полезни науки и либерални изкуства. Така Орденът изисква от всеки от вас да допринесе със своята закрила, щедрост или труд за създаването на едно огромно произведение, за което не е достатъчно нито една академия, защото всички академични общества, тъй като са съставени от много малък брой хора, не могат да обхванат с труда си един толкова обширен обект. Великите майстори в Германия, Англия, Италия и другаде призовават всички учени хора и всички занаятчии от Братството да се обединят за доставянето на материали за един всеобхватен речник на всички полезни науки и либерални изкуства; като се изключва само теологията и политиката. Работата вече бе започната в Лондон и чрез обединяването на нашите братя може да бъде завършена за няколко години.
Така, в крайна сметка, не някакъв предприемач книжар, не някакъв вдъхновен свише философ е онзи, който подхвърлил идеята за ,,Енциклопедията”,а една могъща международна организация, която е в състояние да използва услугите на повече хора, отколкото могат да осигурят всички академии; организация, която съставила плана поне шест години преди датата; за която се твърди, че той бил хрумнал на Дидро. Следователно цялата история, така, както ни е разказвана обикновено, изглежда пълна фалшификация: борещи се с проблемите издател и мъчещи се над работата литератори, които изпълняват свръхестествената си задача като ,,независими учени”, но без покровителството на великите – факт, който лорд Морли посочва като ,,един от най-важните факти в историята на ,,Енциклопедията”. Писателите, необединявани от никакво ,,общо разбирателство или съгласие”, се вижда, че в действителност до един са били тясно свързани помежду си в качеството на ,,занаятчии на Братството” и са изпълнявали заповедите на началниците си.

Следователно. ,,Енциклопедията” е всъщност масонско издание и Папюс, докато приписва погрешно прочутата реч и следователно планът за ,,Енциклопедията” на вдъхновението на херцог д’Антен, изтъква значението на този факт. Така той пише:

Революцията се проявява в два етапа:

Интелектуална революция, осъществена чрез публикуването на ,,Енциклопедията”, която дължи съществуването си на френското Свободно зидарство и чиито създатели са вдъхновени от херцог д’Антен.

Окултна революция в ложите, която се дължи в по-голямата си част на членовете на Тамплиерския ритуал и е осъществена от група изгонени свободни зидари, които по-късно са амнистирани.

Масонското авторство на ,,Енциклопедията” и последвалото разпространение на революционните доктрини не е нещо, в което френските свободни зидари се съмняват; точно обратното – те се гордеят с този факт. На конгреса на Великия Ориент през 1904г. свободният зидар Боне заяви:

През XVIII век славната поредица от енциклопедисти формираше в нашите храмове една пламенна публика, която по това време сама изричаше като заклинание яркия девиз, все още непознат на тълпата: ,,Свобода, равенство, братство”. Революционното семе бързо даде кълн сред този елит. Нашите славни свободни зидари д’Аламбер, Дидро, Хелвеций, Холбах, Волтер, Кондорсе завършиха еволюцията на разума и подготвиха новата ера. И когато падна Бастилията, свободното зидарство имаше високата чест да даде на човечеството хартата (т.е. Декларацията за човешките права), която бе изработило предано. (Аплодисменти.)
Тази харта, продължава ораторът, била дело на масона Лафайет и била приета от Конституционното събрание, повече от триста членове на което били свободни зидари.

Но използвайки ложите, за да сеят семената на революцията, енциклопедистите предават не само каузата на монархията, но и на масонството. Ще отбележим, че в съгласие с истинските масонски принципи в своята реч Рамзи заявява изрично, че ,,Енциклопедията” трябва да се занимава с либералните изкуства и науки и че теологията и политиката трябва да бъдат изключени от замислената схема. В такъв случай как е станало тъй, че това в крайна сметка се оказват двете теми, на които енциклопедистите обръщат най-голямо внимание и техният труд се превръща предимно в атака срещу църквата и монархията? Ако Папюс е прав, когато приписва тази революционна тенденция на ,,Енциклопедията” трябва да се занимава с либералните изкуства и науки и че теологията и политиката трябва да бъдат изключени от замислената схема. В такъв случай как е станало тъй, че това в крайна сметка се оказват двете теми, на които енциклопедистите обръщат най-голямо внимание и техният труд се превръща предимно в атака срещу църквата и монархията?

Ако Папюс е прав, когато приписва тази революционна тенденция на ,,Енциклопедията” от времето на прочутата реч, в такъв случай Рамзи може само да бъде определен като най-големия лицемер или като говорител на лицемерите, които признават намерения, напълно противоположни на истинските им планове. Много по-вероятно ми се струва планът да е претърпял промяна през периода между речта на Рамзи и времето, когато върху ,,Енциклопедията” е започната работа на сериозно. Ще отбележим,че 1746г., когато се твърди, че Дидро и д’Аламбер са се заели със своята задача, съвпада с упадъка на френското свободно зидарство под ръководството на граф дьо Клермон и с нашествието на ложи, контролирани от подривни елементи; така проектът, предложен от свободните зидари през 1737г. с най-добри намерения, е откраднат от техните революционни приемници и е използван за диаметрално противоположна цел.

Но не на учителя по танци Лакорн и неговите буржоазни последователи можем да припишем експедитивността, с която не само Енциклопедията, но и множество по-маловажни революционни издания са били разпространени из цяла Франция. Фридрих Велики е съзрял благоприятната възможност за себе си. Ако съм прав в предположението си, че речта на Рамзи е стигнала до ушите на Фридрих, перспективата, предлагана от ,,Енциклопедията”, може да му се е строила великолепен начин да си изгради солидно положение в интелектуалните кръгове на Франция; несъмнено това е била допълнителна причина за бързото му посвещаване в масонството, за поканите към Волтер и за последвалите предложения към Дидро и д’Аламбер, които по времето, когато през 1751г. излиза първият том на ,,Енциклопедията”, са избрани за членове на Кралската пруска академия.

През следващата година Фридрих предлага на д’Аламбер поста президент на Академията на мястото на Мопертюи, предложение, на което получава отказ; но през 1755г. и пак през 1763г. д’Аламбер посещава Фридрих в Германия и получава редовно своята пенсия от Берлин. Затова не буди удивление, че когато ,,Енциклопедията” стига буквата П, тя включва в една неподписана статия за Прусия панегирик на добродетелите и талантите на знаменития монарх, който определя съдбините на тази щастлива страна.

Фридрих Велики, както и неговите приемници на трона на Хохенцолерните, умеели да се възползват от всяко движение, което било в състояние да подпомогне плана за пруско господство. Той използвал свободните зидари така, както използва философите и евреите, за да реализира великия си план – разрушаване на френската монархия и на съюза между Франция и Австрия. Докато бил в състояние да всява раздор между Франция и Австрия. Докато бил в състояние да всява раздор между Версай и Виена и да дискредитира Мария-Антоанета чрез своите представители във френския двор, чрез своите съюзници в масонските ложи и в тайните общества, той бил в състояние да въздейства и върху френския народ. Златото и печатарските преси на Фридрих Велики се прибавят към тези на орлеанистите за разпространяването на бунтарска литература из провинциите.

Така с течение на времето, сдружението, основано от роялистите и католиците, било превърнато от революционните-интриганти в машина за разрушение; ритуалите и символите постепенно били изопачени за постигането на цел, диаметрално противоположна на тази, заради която те са били въведени, а двете степени Розенкройцер и Рицар Кадош започват да символизират съответно войната срещу религията и войната срещу френската монархия.

Не някой ортодоксален католик, а един окултист и розенкройцер е този, който описва по следния начин ролята на масонството в революцията.

Масонството не само е било осквернено, но е послужило като прикритие и предтекст за заговорите на нархията чрез скритото влияние на отмъстителите за Жак дьо Моле и на продължителите на схизматичното дело на Храма. Вместо да отмъстят за смъртта на Хирам, те отмъщават за неговите убийци. Анархистите са взели отвеса, линеала и чука и са написали върху тях ,,свобода, равенство, братство”. Тоест, свобода за завиждащите, равенство в моралното падение, братството в разрушението. Това са хората, които църквата е осъдила справедливо и които винаги ще осъжда.”

Стефан Пройнов: Ватикана си призна  за вината си срещу избиването на тамплиерите и се извини.