Какво знаем за акад. Иван Гешов?

Колко хора се замислят, возейки се на трамвай N 5 в София, на кого всъщност е кръстена спирката ‘Акад. Иван Гешов’? А на негово име е кръстен и голям софийски булевард…

Кой е Иван Гешов и какво знаем за него? Всъщност, това е най-богатият българин, управлявал страната ни, който пише до синовете си, които са студенти в чужбина, никой от тях ‘да не дава пример за разкош, тъй като България е бедна и разпъната на кръст’…

Финансовият просперитет на Гешов се дължи на много обстоятелства – пресметливост, трудолюбие, наследство и немалко късмет – всичко това обаче придружено с благотворителност и отдаденост на обществени дела…

Майката и бащата на Гешов – Харитина и Евстрати – имат 11 деца, но от тях живи остават само 2, момиче и момче – бъдещият държавник. Иван Гешов е роден на 20 февруари 1849 година в Пловдив.

Той е едва на 16, когато заминава за Лондон, където баща му е открил търговска кантора. Там момчето помага на баща си, но едновременно с това завършва финансови и политически науки в Оуенс колидж и в университета ‘Виктория’.

Макар и чужденец, Иван Гешов печели общобританския конкурс по английски правопис, за което е удостоен с честта да пие чай с кралицата. Той е член на градското литературно дружество и на Манчестърския дискусионен клуб. От престоя си в Англия Гешов е убеждава, че ‘най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ’.

През 1872 година, с европейско образование и опит в банкерските дела, Иван Гешов се завръща в Пловдив. През следващите години той сътрудничи на списание ‘Читалище’, избран е за председател на читалището и член на училищното настоятелство на гимназията. Основава и дискусионен клуб по модел на манчестърския.

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси.

Гешов е натоварен от пловдивските първенци да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяването на зверствата след въстанието. Той пише доклад за търговията в Южна България, който му е поискан от американския генерален консул в Цариград – Юджийн Скайлър. Докладът е изключително добре приет в САЩ и в резултат от Вашингтон предлагат на Гешов да стане почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив. Той обаче не се възползва от поканата, която би му осигурила защита пред турските власти.

Защото за свои публикации във връзка с Априлското въстание в английския вестник ‘Таймс’, Гешов е арестуван и осъден на смърт. Но след намесата на британското и американското консулство е помилван – присъдата е заменена със заточение в Халеб / в днешна Сирия/.

В края на март 1978 година Гешов се завръща в България и става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е сред участниците в българската петиция, посетила големи европейски столици през 1879 година и връчила възраженията на народа ни срещу решенията на Берлинския конгрес, разкъсал ‘живо месо’ от Санстефанска България.

От 1883 година Гешов живее в София, където става директор на БНБ. През 1884 година той вече е действителен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/. От 1884 година до смъртта си Гешов е председател на Българския червен кръст.

От 1894 година Гешов е избиран 13 пъти за народен представител, той е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов, а след неговата смърт оглавява Народната партия.

През 1897 година, след смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, който е първи братовчед на жена му, Иван Гешов става негов ‘универсален наследник’ и изпълнител на завещанието му. Той изпълнява стриктно всички изисквания на завещанието в полза на държавата и на частни лица.

Според завещанието на Евлоги Георгиев, Иван Гешов наследява около ? от капитала, което е напълно достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин за онова време.

До смъртта си Гешов остава главната движеща фигура, която стои зад построяването на нова сграда на Софийското висше училище /днес СУ ‘Климент Охридски’/, както повелява завещанието на Евлоги Георгиев.

Гешов със собствени средства изплаща дълг на книжовниците към БНБ и така им дава шанс да се почувстват самостоятелни и да се провъзгласят за Академия на науките.

През 1912 година, когато Гешов е министър-председател, Народното събрание гласува и Закон за БАН. През 1923 година той дарява на БАН триетажна къща на улица ‘Сердика’ 4, оценена на 3 милиона лева.

Щедрият дарител поема разходите по издигането на Мавзолея в Плевен в памет на загиналите в Освободителната война руски и румънски войници. Той дава финансова подкрепа на млади хора да учат, на бедни – да се изхранят, на болни – да си платят лекарствата. На финансовата помощ на Гешов се радват болници, училища, читалища…

От 1911 до 1913 година Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията.

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция, а през 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 година обаче той заминава за Франция, за да избегне преследванията срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски, което му издава смъртна присъда.

След 9-юнския преврат срещу земеделския лидер, Гешов се завръща в България и се присъединява към Демократическия сговор, който управлява страната. Умира на 11 март 1924 година в София, в дома си на ул. ‘Цар Освободител’ N 16.

Източник: krasotata.net

Вижте още от bultimes