Синовете на Райна Княгиня – от деца на жива легенда, през царски офицери, до врагове на народа

в История

Съдбата на синовете на Райна Княгиня е трагична, но нека освен емоциите, които ще предизвика в нас да се замислим колко може да ни струва всеки един главоломен преход и заслужава ли си цената.

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа, като след смъртта на бившия премиер, дори е затворен в „Черната джамия”. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.

Има 5-има синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.

Най – големия и син Иван се ражда през 1885 г., завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Възпитаник е на 25-и випуск на Военното на Н.В. училище, бил е и комендант на София през 1927 г. Две години преди това без малко да загине при атентата в черквата „Св. Неделя“. При страшния взрив върху главата му пада тухла, пробива черепа му, спасен е с помощта на пластина, която носи до края на живота си. През 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1936 г. е пенсиониран с чин генерал-лейтенант поради спор с ген. Христо Луков. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Нанххграден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. След 9 септември 1944 къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.

Вторият син, на извезалата знамето на Панагюрище, по време на Априлското въстание, поне си спестява мъката да бъде обвинен в престъпления, които не е извършил. Георги Дипчев е роден през 1889 г. Завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.

Четвъртото момче загива при нещастен случай едва на 14 годишна възраст, през 1907 г.

Петият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев (роден през 1894 г), е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

Макар и в телеграфичен стил ви представихме съдбата на синовете на възпятата в народните песни, жива легенда на Априлското въстание, Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева. Не е необходими повече, за да се види, че медалите за храброст не са достатъчна броня срещу тези, които са решили да разчистят терена на политическата си власт.

Loading...

Източник: socbg.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

календар
календар

Последни от История

Отидете горе