Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители като тази на народния поет Иван Вазов. Огромното му наследство: лирика, повести, разкази, романи, драми, пътеписи, спомени, е отразило трагизма и възторзите на освободителните борби, социалните, управленските и нравствените проблеми в следосвобожденската ни действителност. Родословието на фамилията започва от Събина и Минчо Вазови и е живо и до днес в паметта на всеки българин благодарение на романа Под игото на Иван Вазов, както и със славните дела на останалите членове на семейството.
В многолюдното семейство на търговеца Минчо Вазов се раждат 9 деца, от които 7 са момчета, като първороден син е Иван Вазов. Баща му е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 г., по време на Освободителната Руско-турска война. Тогава е убит и брат му Михаил. „Половината ни род твърдо е стъпил на земята, другата се рее в облаците“, разказва Бинка Вазова, една от най-възрастните представителки на рода, починала неотдавна. „Колкото Иван Вазов бил занесен, толкова вторият син Никола бил оправен в сметките и търговията“, твърди Бинка Вазова. Бащата мечтаел да остави на първородния си син търговията, но вместо да изписва тефтерите с цифри, той ги запълвал със стихове. Затова семейната търговия поема Никола. Той закупува хотел в столицата, вдига мелница и живее заедно с майка си Съба, Иван Вазов и двете сестри в една къща. Никола Вазов поема върху себе си изхранването на многобройната рода. „Такива са Вазови. Солидни като дъбове, мълчаливи, но здраво се държат един за друг – казва възрастната жена. – Всички важни решения се вземаха на семеен съвет – кое дете какво ще запише да учи, каква позиция ще заемат Вазови по наболял политически въпрос…“
Нейният баща Борис Вазов, брат на големия поет, е известен адвокат и журналист, редактор на най-добре списвания преди 9 септември 1944 г. в. „Мир“. Въпреки доброто си име, той не бил особено богат, за което говори и фактът, че изплаща къщата си до края на живота си. Борис Вазов се жени доста романтично за известната ни портретистка Елисавета Консулова. Девет години продължава платоничната им любов, подгрявана от писма и кратки срещи. „Мама обичаше да рисува двете ми сестри Елка и Анка, защото бяха много красиви“, си спомня Бинка Вазова. Тя наследява от майка си дарбата да рисува, става художничка и прави гравюри върху дърво. От нея прихваща и бунтарския, еманципиран дух. Със сестрите й били единствените жени в София, които карали велосипед. Когато ходели на пазар с колелата, селяните се трупали и ги гледали със зяпнала уста. Редовно идвал стражар да разгонва тълпата.
Друга характерна черта на фамилията е, че са хора на честта и достойнството. Може би заради това в родословието им има доста военни и двама генерали – Георги и Владимир Вазови, също братя на големия литератор. По време на Балканската война Георги Вазов намира слабото място на обсадения турски град Одрин и така българите успяват да превземат смятаната дотогава за непристъпна Одринска крепост /март 1913 г./ На негово име е кръстена улица в селище на някогашната граница на Русия с Афганистан, където служи известно време. Неговият син – Александър Вазов, е един от създателите на българската кинематография. Професия, наследена и от сина му – Януш Вазов, режисьор на игрални и на много документални ленти.
Владимир Вазов се проявява в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война. В истинска легенда го превръща битката при Дойран. Той успява да удържи българските позиции срещу многократно превъзхождащата ги британска войска /април-май 1917 г. и септември 1918 г./ Заради проявена храброст получава генералска нашивка. През 1936 г. той е поканен на конгрес на Британския легион организация на ветераните от войните. В спомените си ген. Вазов разказва, че сред посрещачите на тримата български пратеници в Лондон бил и фелдмаршал лорд Милн, който навремето командвал английските войски при Дойран. Лордът дошъл да ги посрещне, защото, по думите му, чувствал голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени. А по-късно, по време на конгреса, председателят на Британския легион майор Годли заявил, че ген. Вазов е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. Освен с военната си слава, Владимир Вазов е известен и с успешното си управление като кмет на София в периода 1926-1931 г. Но неговият син, като офицер от царската армия, е арестуван по време на комунизма и жестоко инквизиран. Спасява го лично Вълко Червенков, който обичал творчеството на Вазов и изпитвал респект към цялата фамилия. „Към Вълко Червенков имам особено отношение,“ споделя Бинка Вазова. Всяка година на тържественото честване на Иван Вазов първият тогава държавен ръководител идвал сам и поднасял огромен букет червени рози на гроба на автора на „Под игото“.
Брат на поета е и Кирил Вазов. Той учи медицина в Цариград. След Освобождението се прибира в родината и живее в Стара Загора. Негов потомък е икономистът Григорий Вазов, бивш промишлен министър в няколко правителства след демократичните промени в страната.
По негласна уговорка нито един член на прочутото семейство не се казва Иван. Изключение прави само вторият син на ген. Владимир Вазов. Обединява ги святата традиция да съхраняват и разказват за своя именит роднина Иван Вазов.
Източник: referati.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
