Маджарската окупация

в История

В началото на 1365 г. унгарският крал Лайош I Велики заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва.

Начело на голяма войска Лайош I Велики нахлува във Видинско, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в „банат“ подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство.

През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаване на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички.

Към края на годината Видин отново е в български ръце, а Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си.

На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от двамата му наследници – Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствен законен владетел на Българското царство и не признава правата на другия. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство.

Поради разположението си Видинското царство остава на първо време незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.

С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.

След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство, през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йосиф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги отнасят във Видин.

През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при Никопол, християнската армия е разгромена от султан Баязид I.

След победата си той се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна.

Според преобладаващата представа падането на Видинското царство в ръцете на турците през 1396 г. слага край на Втората българска държава. Престолонаследникът Константин обаче успява да се спаси. Той, заедно с първия си братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман), по-късно (1408 – 1413) оглавява първото въстание на българите срещу Османската империя.

Източник: severozapazenabg.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе