Действията на Руската дипломация за предотвратяването на Илинденско-Преображенското въстание

в История

Огромна и почти необхватна е литературата за отношението и дейността на Русия по македонския въпрос.

Доста срамежливо започнаха да излизат на бял свят факти и документи, включително и за нейната роля за възникването и утвърждаването на антибългарски насочената теория за македонизма, която вече в продължение на век и половина обслужва Сърбия и нейните апетити към българските земи и народ.

Руските консули в Македония са особено активни в дейността си за откъсването на македонските българи от народността си, представяйки ги в своите доклади предимно като християнско, или славянско население и с редки изключения като македонски българи. Дори може да срещнете и неверните твърдения, че Македония е еднакво значеща, както за България, така и за Сърбия, независимо че дори световната наука още преди векове се е произнесла, че в Македония сърби няма. В по-предишния период Русия подкрепя и гръцките апетити към Македония, но не и историческата истина. По същия начин те са представени и в запазената документация излязла изпод ръката на император Николай II или от външния министър граф Владимир Ламсдорф. Същата линия е наложена и в официалната политика на самото руско Външно министерство и по-специално на Азиатския департамент. В тази антибългарска дейност на руските държавни чиновници може да се убедите само като разгърнете това, което е публикувано в специализираната историческа литература.


Граф Владимир Ламсдорф

През 2004 г. в Скопие д-р Александър Траяновски оповести неизвестни до този момент документи за руската политика по македонския въпрос в книгата си „Руски документи за Македония и македонския въпрос (1859-1918)“. Колкото и да е била внимателна и субективна подборката на включените документи, въпреки това могат да се направят сериозни изводи и да се научат редица важни момент от руската антибългарска дейност по македонския въпрос, включително и за дейността на руските дипломати сред които изпъкват Ламсдорф, Зиновиев, Капнист, Ростковски, Машков, Бахметиев, Хартвиг, Манделщам, Неклидов и Нехлюдов. В този сборник освен дипломатическата кореспонденция се мъдри и един с голяма стойност документ, представляващ лично писмо от император Николай II до княз Фердинанд от Ливадия от 29 октомври 1902 г. Без много да се церемони „императорът-батюшка“ упражнява небивал натиск върху нашия престъпен монарх, който само след 10 години ще бъде купен този път с пари в навечерието на Балканската война. Това писмо е с определени инструкции и нареждане да се закрият двата Върховни македоно-одрински комитета.

На важни документи за тази дейност на руските дипломати попаднахме и при подготовката на документалния сборник „Из тайния архив на българския цар Фердинанд I“ (2001), замъкнати от Фердинанд по време на абдикацията му през 1918 г., сред които с особено голяма стойност е поверителната документация за действията на руската тайна полиция на територията на България и Балканите, ръководена от Соломон Вайсман. Там може да срещнете дори поименно тази руска агентура, сред които изпъкват и имената на редица изтъкнати българи, заемащи важни държавни постове, а някои от тях са и сред българския културен елит.

Сега ще имате възможност да се запознаете с десетина документа, свидетелстващи за тази дейност на руската дипломация по македонския въпрос. Изключително интересни сред тях са документите от мисията на външния министър граф Владимир Ламсдорф в София през средата на декември 1902 г. и срещите му с представителите на ВМОРО д-р Христо Татарчев и Христо Матов, с председателя на втория ВМОК инж. Христо Станишев и с представителите на македоно-одринската емиграция в София проф. Любомир Милетич и проф. Иван Георгов. Пред всичките тях граф Ламсдорф изказва наставленията на „бащицата-цар“, че Русия няма да помогне и руска кръв повече няма да се пролива за освобождението на македонските българи и че императорът е против каквито и да било революционни действия, като дори се намеква, че ако те намерят подкрепа в тази си дейност сред Славянските комитети, то Русия е достатъчно широка, за да се намери място където те да бъдат изпратени. В случая разбирай Сибирската каторга, а и Далечния Изток с остров Сахалин и Камчатка, където по това време на воля твори и великият Антон П. Чехов.

След получените инструкции в последния ден на януари 1903 г. правителството с прякото участие и под ръководството на Фердинанд забранява и разтуря двата Върховни комитета и ръководителите им са арестувани и интернирани, поради липсата на Сибир, в дълбоката провинция. Канцелариите им са запечатани, а архивите и имуществата им конфискувани. Инструкциите на императора и на неговият пратеник Ламсдорф са изпълнени най-точно и педантично, още повече че русофилското правителство на д-р Стоян Данев и престъпният монарх само няколко месеца по-рано през 1902 г. са подписали с Русия Тайната военна българо-руска конвенция.

От приложените документи читателят може да види колко добре руските дипломати и управници са запознати с хода на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и с решенията на ръководителите на ВМОРО. Макар и индиректно могат да се видят и някои премълчавани досега тенденции, а именно стремежът да се пречи на тази подготовка и ако може да се предотврати въстанието на поробените българи, като те са добре информирани за взетите решения.

Доколкото се отнася до надеждите на въстаналите българи, че свободната българска държава ще подкрепи военно въстаналия народ, те бързо угасват и са попарени след упражнения натиск и заплахи от руска страна, дори с писмена нота към България да се въздържа от намеса и подпомагане на въстаналия народ, като се обезоръжават четите и се затвори границата.

Убеден съм, че нашите читатели могат да научат от приложените по-долу документи много неизвестни факти за ролята на Русия за неразрешаването на българския македонски въпрос. Пък то няма и друг! Той винаги е бил част от големия български въпрос, като една от най-големите пречки за неговото разрешаване е именно Русия.

Прилагам и два кратки откъса от спомените на Гьорче Петров и д-р Христо Татарчев за срещата с граф Ламсдорф, за да му бъде връчена изработената от Гьорче Потров Промемория по македонския въпрос.

Цочо В. Билярски

Източник: sitebulgarizaedno.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от История

Отидете горе