ГУЛАГ – Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР

в История/Конспирации/Свят

стефан пройнов ГУЛАГ

Стефан Пройнов знаете ли какво е ГУЛАГ – Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР, съкратено ГУЛАГ. В основата на тази система са структури, които се определят като „политическа полиция“. Те започват да действат от 1917 година като ВРК – Военно-Революционные Комитеты, органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници. Комитетите са децентрализирани и извършват насилия, арести, хващат заложници и изпълняват присъди по своя инициатива или по указание на ЦК на РКП(б).

Паралелно с тях се създава структура като част от законосъобразената власт – НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел), който е създаден заедно с останалите комисарства (министерства) на болшевишкото правителство на 8 ноември 1917 година. Двете системи – на ВРК и НКВД, постепенно се сливат и през десетилетията претърпяват многобройни трансформации, като запазват същността си – разправа с политическия враг (реален, потенциален, измислен, набеден). Но осъдените (или задържани) по политически причини не са разделяни от криминалните, което е една от „техниките“ за държане в подчинение и изтезание на политическите. Криминалните са част от вътрешната репресивна машина на ГУЛАГ.

Лагерите в СССР възникват през 1918 – в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и местните власти. От 1922 системата ГУЛАГ се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години (впоследствие времевото ограничение е премахнато). През 1934 ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система бива свързана с тази на затворите. От 1920 възникват цели комплекси от лагери (първите на Соловецките острови в Бяло море). Тяхното количествено разрастване е свързано с програмата за ускорена индустрализация, развитието на суровинната и тежката промишленост и строителството на комуникации чрез използването на робски труд. Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, крайпътни и железопътни магистрали, за добив на дървен материал, рудодобив и т.н. От 1943 е създадена нова категория затворници, наричани зеки – осъдени на каторжен труд. От 1934 лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия. Затворниците дори могат да бъдат преотстъпвани “под наем” на други министерства.

Данните за броя на лагерите и затворниците са несигурни.

Предполага се, че от 1935 нататък в лагерите и колониите винаги има над 1,2 млн. души, а от 1948 – 2,2 млн. Броят на преминалите през тях се оценява на не по-малко от 10-12 млн. души. Според Солженицин са 15-20 милиона депортирани. Но според достъпни архиви след рухването на СССР цифрите са далеч по-скромни 2 700 000 депортирани и толкова лагерници на специален режим.

Годишната смъртност е 5-6 процента (в най-суровите лагери – 20-25 на сто). В зависимост от конкретната година политическите затворници варират между 20 и 50 на сто. През 1940 са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 415 колонии. Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60 процента. Жените съставляват 10-15 на сто от лагерниците и 20-25 процента от колонистите. От 1953 системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд. По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.

efekt-2

Стефан Пройнов: Работата на ГУЛАГ като репресивна машина се отличава с различна „интензивност“ в различните години. Представа за мащаба на извършваното може да даде статистиката на смъртните присъди:

1937 г. – 353,074

1938 г. – 328,618

1939 г. – 2, 552

1940 г. – 1, 649

За периода 1937 – 1938 година са произнесени 681,692 смъртни присъди (около 1000 на ден!), за периода от 1950 – 1957 година – 3.894 присъди (около 1000 на година!). (Смъртната присъда не действа в СССР от 26 март 1947 до 12 януари 1950 година.)

За ГУЛАГ по времето на тоталитарния комунизъм беше забранено да се говори и повечето хора в България (особено след шейсетте години) бяха в неведение за съществуващата в СССР система. Наименованието ГУЛАГ беше вкарано в световно обръщение от епическия документ “Архипелаг ГУЛАГ” (1973) на писателя Александър Солженицин. Книгата му представлява респектиращо изследване на съветската машина.

Тя беше забранена, издаваше се на Запад и нелегално се разпространяваше и четеше. В България е издадена след 10 ноември 1989.

Стефан Пройнов: правителствата се сменят но репресивният апарат остава да си служи на новите си началници.

Loading...

Не се заблуждавайте репресивният апарат на комунистите днес се управлява от Демократите но си само се ъбгрейдва и става все по модерен с повече техника и технологии но в основата си остава машина за пречупване на свободната воля.



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе