От както са се появили монетите са се появили и фалшификатите. От както са се появили монетите се появяват и желанията за натрупване на богатство, но и желанието да измамиш по лесен начин да забогатееш и ако в Античността е важен метала и неговото количество то днес нещата са по-различни. Технологията за производство на монети не се е променила много от V века преди новата ера до днес.
Едно парче благороден метал, което се пресова под две метални матрици със силен натиск или дали металът е загрят за по-добра пластичност или се отсича на студено няма голямо значение технологията е същата. До изработка на фалшификати са прибягвали и законите монетарници когато една държава има да плаща големи налози след загуба на война или когато царят или императорът е във финансова несъстоятелност, а трябва да заплати заплатите на армията и администрацията спешно, а в противен случай го очаква детронирани и гибел.
Тогава сърцевината на монета може да бъде от бронз, мед, или олово, и да бъде покрита от златно или сребърно фолиа – ламиниран, с която да имитира номинала.
Правени са и други манипулации като се манипулира чистотата на пробата на среброто или златото както и теглото.
Стефан Пройнов – експерт на антично и древно изкуство твърди, че в Античността е имало такива като него, които са били експерти по познаване на фалшиви пари и са присъствали при големи плащания на товари при търговци по тържища и са удостоверявали дали монетите са истински или не както днес са сертифициращите компании.
Тези хора са имали везни и набор от теглилки така наречените екзагии, които са отговаряли до съвършенство на различните номинали монети и са правели теглови сравнения, но при съмнения се е налагало част от монетата да бъде разрязана за да се види ядрото и.
Често се откриват такива монети, който са били обект на проба. Няма да се заблуждаваме, че и днес се фалшифицират парични , но днес живеем в ерата на технологиите и днес това се прав с най-съвременна техника и технологиите са досущ същите като в монетните дворове.
Работата на сертифициращите компании става все по-трудна. Преди две десетилетия имаше по-широко разпространен начин за фалшифициране на монета и това беше по методът на леярството.
Стефан Пройнов: По методът на восъколеенето имитирането на монетите си бе технология, която бе взаимствана от зъботехниците, които отливаха с прецизна точност зъбни импланти от металокерамика или златарските технологии. Макар и да се използваха различни методи принципите бяха еднакви. Фалшификаторите свалят калъп от истинска монета с гума или силикон и така правят модел от восък, който се опакова в леярски гипс най-често в метална муфа и се отлива разтопен метал, а метода за въздействие над разтопеният метал бяха различни.
Най-често се използваха методите за леене под налягане, центробежно на принципът на самотек или на принципът на скачените съдове докато се стигне до методът вакуумно леене, които се наложи покрай бижутерията. Тези методи не са производителни и носят много дефекти със себе си и се познаваха заради различия в теглото заради свиваемост на отливката както и при не доброто изчисления на относителното тегло спрямо восъкът към метала, но когато се обработват от професионалисти се превръщат в много добри фалшификати, защото носят всички белези на античните майстори – иконография и излъчване са много близки, все пак са копия на антични монети.
Стефан Пройнов: Такива монети лесно могат да заблудят търговци и колекционери. Естествено професионалистите виждат заоблянето на образите и знаят какво да гледат. При такива монети липсва и матричният гланц както остават дефекти по отливките срещани в бижутерията такива дефекти на леярски език ние наричане „Шупли“ и „Перли”.
В съвременните времена фалшифицирането променя своята технология и се повтарят технологията като при монетните дворове, а именно отсичане с матрици. Днес при модерните монети се спазват дори химическият състав и цветът и излъчването на монетите е 1 към 1 и в днешно време фалшификатите са голямо предизвикателство на пазара и за компаниите, които издават сертификати.
Стефан Пройнов: Днес такива монети могат да бъдат засечени в модерни лаборатории, но за съжаление анализът понякога струва повече от монетата и затова фалшификаторите правят по-масови монети затова препоръчваме да се информирате и да бъдете по-мнителни.
Две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две все пак не е нужно да познавате всяка технология, а да познавате правилните хора с нужните познания. Нумизматичните среди ще бъдат подложени на все по-големи изпитания, защото се променя и концепцията във фалшификаторството.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
