Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през 9 век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ? — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.
Голяма мистерия витае около названието „кирилица“, което не е открито в нито един български средновековен извор, то е въведено много по-късно и е резултат от грешна научна теория, базирана на следното изречение от „Кратко житие на Климент Охридски“:
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.
Цар Симеон I имал амбиция за обща империя на българи и ромеи, в която има две съвместими азбуки, гръцката и производната й кирилица – не случайно най-старият вариант на кирилицата съдържа всички гръцки букви.
В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до ХІХ век се е ползвала и в Румъния. Първото сигурно използване на понятието кирилица датира от ХІХ век в Русия, където след реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица“ се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.
1500 ръкописа на кирилица живеят в хранилището на Народната библиотека. Като Енинския Апостол от 11 век – най-старият запазен в България кирилски ръкопис. Той ни връща при глаголицата – писмото на Свети Кирил, който използва различни азбуки, но в основата слага своята християнска идея.
Буквата “А” е представлявала кръст!
Кръгът е Вселената и Христос, а триъгълникът – Светата Троица. Голямата мистерия започва по-късно около названието “кирилица”. Дали авторът е от кръга на цар Симеон или друг, той е използвал съвършената логика на глаголицата, в която звуците и буквите са в пълна хармония. Но кирилицата е получила нов дизайн и името на своя вдъхновител, стъпвайки на добре познатите гръцки букви.
Източник: magicaura.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
