Няма съмнение, че специалните служби винаги са се стремили да привличат екстрасенси, медиуми и ясновидци за сътрудничество.
Но този факт винаги остава държавна тайна. Много рядко фактите с привличането на медиуми и ясновидци за работа в специалните служби излизат наяве. Неотдавна бяха разсекретени подробности за операцията “Зимна реколта”, проведена от разузнавателното управление в американските сухопътни войски през 1981 г.
Похищението на един натовски генерал
На 17 декември 1981 г. във Верона, Италия, четирима души похищават американския бригаден генерал Джеймс Дозиера. Той се опитал да окаже съпротива, но го ударили по главата и припаднал; залепили устата му с тиксо и го завързали. Съпругата на генерал също била завързана и заключена в банята. След няколко минути четиримата мъже изнесли от дома на генерала голям сандък, качили го на син фиат и заминали в неизвестна посока.
Пропаднал не просто високопоставен военен, а заместник-началникът на щаба на сухопътните войски в НАТО в Южна Европа. Първата версия е, че генералът е похитен от КГБ, но вечерта станало ясно, че отвличането е дело на нелегалната леворадикална организация “Червените бригади”.
През 1978 г. бригадистите похищават Алдо Моро – видния италиански политически деец, когото убили.
Пентагонът, ЦРУ и специалните служби свикали съвещание, за да решат как и кой да разреши въпроса с похитения генерал.
Шансовете за успех на спецоперацията били минимални. Затова, когато началникът на разузнавателното управление в сухопътните войски на САЩ генерал-майор Алберт Стабълбайн предложил своята кандидатура, никой не възразил.
Генералът получил неограничени пълномощия и поддръжката на секретните италиански служби. Дали му в разпореждане техническа група, ръководена от “мага на електронното разузнаване” Едвард Мелпас. Стабълбайн не заложил обаче на агентите на специалните служби или на техническите експерти, а на ясновидци – сензитиви.
Генералът имал славата на чудак; над него често се надсмивали, наричали го “магьосника”. Но той решил да докаже, че интересът му към паранормалното може да има практическо приложение в спасяването на генерал Дозиера.
Екстрасенси със специално назначение
В навечерието на новата 1968 г. вестник “Ню Йорк таймс” помолил читатели си да изпратят прогнози за най-важните събития, които ще настъпят през предстоящата година. Редакцията получила няколко чувала с писма. Този факт читателите възприели като забава, но всъщнот това бил проект на Централното бюро по прогнозите. След една година служителите на бюрото прочели всичките писма и отделили авторите на най-точните предсказания. След няколко такива цикъла те направили списък с хората, които имали ясновидски способности. Към Централното бюро по прогнозите се обърнал генерал Стабълбайн.
На екстрасенсите, които бюрото му предоставило, генералът магьосник решил да организира изпит за професионална пригодност. От няколко десетки ясновидци той избрал петима. Тази петорка трябвало да му помогне в специалната операция “Зимна реколта”.
Всеки ясновидец получил карта на Италия, снимка на похитения Дозиера и започнал да изпада в транс. В края на декември всеки ясновидец “видял” някакъв детайл от похищението и най-вече за мястото, където бил държан генералът. От малките парченца скоро била сформирана цялата мозайка. По тези описания един художник нарисувал картина, която била предадена на италиаските специални служби и те започнали да издирват Дозиера.
В средата на януари била открита сградата, където се намирал генералът. В околностите й били изпратени няколко стотин карабинери, които я превзели. Но те не открили генерала. Италианските вестници излезли с насмешливи статии.
Стобълбайн бил извикан при началството, но не го уволнили и той продължил да ръководи операцията. Екстрасенсите отново с часове висели над картата на Италия, опитвайки се да “видят” похитения Дозиера.
Скоро блеснал лъчът на надеждата. Един от ясновидците “видял”, че генерал Дозиера се намира в околностите на Падуа. Италианските специални служби обходили целия град. Но ясновидците не знаели точния адрес, на който уж се намирал Дозиера.
Стабълбайн се оказал в сложна ситуация. Как да бъдат обискирани всичките сгради в града?! В крайна сметка екстрасенсите определили сградата, където се намирал похитеният. Три дни агентите я наблюдавали, но не знаели точно в кой апартамент бил Дозиера. Ситуацията станала опасна. Похитителите можели да открият наблюдението и да убият генерала.
Изход от тежката ситуация намерил командирът на техническата група Едвард Мелпас, който преди това не бил в час с операцията. Неговото решение било просто и елегантно.
В посочената от екстрасенсите сграда бил изпратен специалист в униформата на електрическа компания; той обходил всичките апартаменти и записал показанията на електромерите. Това била обичайна процедура, която показвала дали всички живеещи там редовно плащат сметките си за ток.
След един час Мелпас определил апартамента, в който разходът на електроенергията се разминавал с общото количество, което изразходвали всички живеещи в сградата хора. Простата сметка показала, че в сградата има двама души повече. Доволният Мелпас докладвал на Стабълбайн.
Събирането на “Зимната реколта”
НА 28 януари, на разсъмване, десет командоси от италианския спецотряд NOCS внимателно проникнали в сградата и в нужния апартамент. В една от стаите открили завързания, с белезници генерал Дозиера. Цялата операция продължила само няколко секунди. В апартамента командосите открили четирима терористи, автомати, пластичен взрив, гранати, лични дела, водени от членове на “Червените бригади”, за видни политически дейци в Италия, обекти на бъдещи акции.
Президентът Р. Рейгън поздравил военните от Пентагона с блестящо приключилата операция. Но за хората с паранормални способности не била казана нито дума.
Впоследствие журналистите научили подробности за операцията “Зимна реколта”. Хора от Пентагона признали пред тях, че в нея били привлечени ясновидци, но уточнили, че тяхното участие “не дало положителен ефект”.
Източник: komandos.dir.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
