Цар Гаврил Радомир е първородният син на цар Самуил.
Майка му се казвала Агата и била дъщеря на кмета на Драч Иван Хрисилий. Роден е към края на 60-те години на X век. Името му се споменава за първи път през 976 г., когато Самуил избил до крак семейството на брат си Арон – на молбата и застъпничеството на Гаврил Радомир Иван Владислав (най-големият син на Арон) дължал живота си.
През младежките си години Гаврил Радомир следвал неотлъчно своя баща и проявил голямо усърдие във военните пола. През 996 г. той и Самуил „получили тежки рани“ в битката при река Сперхей и се спасили благодарение на своята изобретателност – те се престорили на убити, скрили се сред мъртъвците и когато паднала нощта, благополучно напуснали бойното поле. Към 998 г. Гаврил Радомир се оженил за дъщерята на маджарския крал Геза (972-997), но скоро нам- рачил нежностите на жена си и я прогонил в Маджарско, ма- кар че тя носела в себе си бъдещия му син. Причината за разтрогването на брака била новата страст на Гаврил Радомир – той се увлякъл по хубавата ларисчанка Ирина, за която наскоро се оженил. Бракът им бил щастлив и Ирина дарила съпруга си с петима сина и две дъщери.
В сражението при Беласица (1014) цар Самуил бил спасен от своя син, който „смело отблъснал“ враговете, качил баща си на кон и го отвел в крепостта Прилеп. Веднага след поражението Гаврил Радомир проявил учудваща енергия: пресрещнал край Струмица отряда на византийския военачалник Теофилакт Вотаниат и го разгромил, а Теофилакт пробол с копието си. Известието за смъртта на „най-близкия и най- добрия военачалник“ на Василий II послужило като първопричина за жестокото решение на императора да ослепи пленените български войници.
Гаврил Радомир бил коронясан за български цар на 15 октомври 1014 г. – десет дни след смъртта на своя баща. Забавянето на церемонията едва ли се дължало на траура в царското семейство. Вероятно той е срещнал противодействие от страна на Иван Владислав, който оспорвал престола, като се основавал на старшинството на своя баща.
Когато узнал за възцаряването на Гаврил Радомир, Василий II побързал да нападне Битоля и изгорил дворците на българските царе – те се намирали извън крепостта. През пролетта на 1015 г. императорът предприел нов поход. В Солун Василий II получил писмо, в което българският цар му обещавал „подчинение и покорност“. Обещанията на Гаврил Радомир не били искрени – Василий II скоро прозрял измамата и вместо отговор завладял крепостта Мъглен. Тук го настигнала вестта, че цар Гаврил Радомир бил убит от братовчед си Иван Владислав – средата на август 1015 г. Заговорниците по губили съпругата на царя и ослепили първородния му син.
Според един сръбски източник ръката на заговорниците била направлявана от византийския император. Василий II изпратил доверен човек до Иван Владислав, като му поръчал да предаде на царевия братовчед следното: „Защо не отмъстиш за кръвта на своя баща? Приеми от мен злато и сребро и бъди в мир с нас, и си вземи царството на Самуил, който уби твоя баща. И ако си по-силен, убий неговия син Радомир, кой то сега управлява царството.“ Иван Владислав не забравил императорските думи и „когато Гаврил Радомир отивал на лов, и когато вървял с него на кон, неочаквано го ударил и го убил“.
Едно от чудесата на св. Димитър Солунски предава други подробности, които уж предшествували смъртта на Гаврил Радомир. Той „прекарвал повечето време в лов на диви зверове, което било любимото му развлечение“, и с безкрайните си ловни излети измъчил населението, като го заставял да гони дивеча по опасни места. Измъчените хора се обърнали за помощ към св. Димитър с молба да ги избави от тиранина. Когато Гаврил Радомир повел хората на поредния лов, светецът го пробол с копието си.
Съпоставянето на тези известия (като изключим намесата на светеца) свидетелствува, че цар Гаврил Радомир станал жертва на заговор, душата на който бил неговият братовчед Иван Владислав, който използувал ловната страст на царя и при поредния ловен излет му нанесъл смъртоносния удар.
Съвременниците твърдят единодушно, че Гаврил Радомир „надминавал баща си по мощ и сила, но му отстъпвал, но мъдрост и разум“. Този „силен телесно“ човек бил „мъж на кръвта“ и „със свирепа душа“. Неговата стихия била войната, където се проявил в ред паметни сражения. Този безспорно храбър и енергичен владетел не притежавал качествата на държавник, липсвала му способността да се ориентира в сложни- IV интриги на царския двор и да различава враговете от приятелите си. Подкупващата му доверчивост ще е допринесла най-много за успеха на поредния заговор в българския дворец.
Източник: bgvladeteli.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
