Уилям Гладстон е британски политически и държавен деец. Той е роден в Ливърпул на 29 декември 1809 година. Гладстон е един от идеолозите на Либералната партия. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания. Известен е с дългогодишното си политическо противоборство с водача на консерваторите Бенджамин Дизраели.
Уилям Гладстон е основен вложител в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи – Русе-Варна през 1866 година. Според някои източници той бил управител на компанията.
След Априлското въстание през 1876 г. той надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата ‘Българските ужаси и Източният въпрос’, в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстон напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието и потисничеството над българите.
В периода 1881-1883 г. Уилям Гладстон защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 година той подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ.
През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Уилям Гладстон пуска в обращение фразата „Македония на македонците“. Тази максима получава широка известност. В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта.
Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата Вътрешна македоно-одринска революционна организацикя – ВМОРО.
Уилям Гладстон умира на 19 май 1898 година в Уелс.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
