Гай Юлий Цезар – без него Рим и светът нямаше да са същите

„Пренебрегването на закона в ситуация, която ни се струва, че налага това, води след себе си това, че същият закон в бъдеще ще се нарушава постоянно и повсеместно.“ Тези думи са на Гай Юлий Цезар.

За влиянието, което една личност може да окаже на историческото развитие на целия свят, Цезар е вероятно най-точният пример. Като се започне от това, че извършеното от него предопределя хода на развитие на Рим от република към империя, и стигнем до това, че името му се превръща в титла за монархическите династии – всичко се дължи на човека, роден на 12 юли 100 г. пр.н.е.

Да се напише накратко биографията на Гай Юлий Цезар е абсурдна задача.
Ражда се в семейството на Гай Цезар и Аврелия – и двамата са представители на патрициански родове. Митът приписва на фамилията на Юлиите пряк произход от богинята Венера, през избягалия след войната в Троя Еней и неговия син Асканий, когото римляните наричат Юл. По стечение на обстоятелствата, баща му и майка му, противно на практиката, не живеят в богатите римски квартали. Теса собственици на инсула /група сгради, давани под наем/ в кипящия сред истинския живот на обикновените римляни квартал Субура. Цезар отраства сред обикновените хора – факт, който в бъдещата му политическа кариера самият той казва, че е определящ за доверието, което народът му оказва.

Всички забелязват колко надарен е младият Гай Цезар. Благодарение на сложните семейни връзки в римската аристокрация, Цезар получава възможността от близо да се учи от двама велики римляни. Гай Марий, човекът, който реформира римските военни порядки, гениален стратег и тактик на бойното поле. Той е единственият в историята на Римската република, който седем пъти заема консулската длъжност. Другият е противоречивия Луций Корнелий Сула – не по-малко вещ във военното дело от Гай Марий. Но и достатъчно решителен, за да осъществи амбициите си, като се провъзгласява за диктатор, за да сложи в ред делата на Рим след дългия период на граждански войни.

Цезар започва кариерата си както всеки от патрициански род, който желае да достигне до високите постове в римската република. В младежките си години се изявява като адвокат, познава законодателството до съвършенство. И е единственият, когото съвременниците му смятат за оратор от класата на Марк Тулий Цицерон. Още като младши легат си спечелва гражданска корона – сплетен от дъбови клонки венец. Това е “втората по ранг” награда след “короната от трева” в римското общество. С такава могат да се окичат само хора, които са спасили или помогнали за спасяването на военната си част. Когато е по служба, всеки с гражданска корона е длъжен да я носи. А римляните – в това число и сенаторите – са длъжни да станат на крака и да го аплодират, когато преминава край тях. Цезар се сдобива с короната и с мястото в Сената още когато е на 20-тина години.

Гай Юлий Цезар живее в доста смутни за римската република война. След периода на множество граждански войни Сенатът на Рим все по-лесно губи позиции в обществения живот. Цезар е онзи, който вижда възможността да се укрепи републиката, но само чрез централизирането на властта. Той обаче добре знае уроците на историята. И заради това се опитва да избяга от неудачната практика на управление на първите седем царе на Рим. След повече от четири века републиканско управление, Гай Цезар решава, че промяната е възможна, но само чрез реформирането на републиканските норми.

Преследвайки тази си цел през 60 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар убеждава Марк Крас и Гней Помпей Велики да обединят силите си в политически триумвират. Крас и Помпей меко казано не се понасят, но Цезар успява с трезвото си мислене да създаде “тройната коалиция”, която да се противопостави на групата от консервативно настроени сенатори, наричащи себе си “добрите люде”. Реформите в Рим се случват – бавно, постепенно и единствено по волята на Цезар. След края на консулския си мандат Цезар заминава като управител с проконсулски мандат в Галия. Завоеванията, които извършва през следващите години, разширяват границите на Рим до Атлантическото крайбрежие на запад и до британските острови на север.

Когато се връща в Рим, след дълги години “зад граница”, Цезар – по негово мнение – заварва великия град в пълен хаос. Сенатът се е превърнал в място за празнословия и безкрайни дискусии, провинциите до толкова са станали нагли, че приемат собствени закони, олигарсите купуват без никакъв срам висшите управленски длъжности за свои хора, а начело на държавата управниците не се задържат за повече от половин година.

След като се обявява за диктатор и разгромява съпротивата на бившия си съидейник Помпей Велики, Гай Юлий Цезар запрята ръкави и се заема да реформира републиката в онзи вид, който смята, че ще я направи по-здрава. Докато четете следващите редове, описващи накратко какво Цезар променя в републиканската система на Рим, вероятно ще се сетите, че всичко това се случва и днес, при това не в една демократична държава по света. Ето какво прави Цезар:

– постепенно и без много шум всички неудобни сенатори са изгонени от Сената и на тяхно място се появяват по-склонни към увещаване “назначени отци”, каквато е титлата на римските сенатори;
– внася съвсем незначителни поправки в законите, но това му позволява да съсредоточи в ръцете си цялата законодателна и изпълнителна власт;
– не се меси в съдебната система, но все пак я контролира с оказването на политически натиск върху нужните магистрати;
– премахва изборите за управители на провинциите, като си запазва правото сам да посочва кандидатите, които Сенатът би било добре да одобри;

– получава правото еднолично да се разпорежда с хазната и командването на армиите. В частност – урежда си правото сам да започва война, без да се налага да чака одобрението на Сената;
– увеличава срока, за който може да бъде определян диктатор. Вместо просъществувалата векове норма от 6 месеца диктаторски мандат, Цезар вече има право да бъде на тази длъжност 10 години. Де факто си извоюва пожизнен диктаторски мандат;
– след като се разправя с най-яростните и непримирими представители на опозицията, спира да се занимава с останалите опозиционери, създавайки по този начин много добра илюзия за царяща пълна демократичност…

Както пишат историците: “По този начин Цезар става пълновластен монарх, оставайки в конституционните рамки на републиката. Всички аспекти на държавното управление се съсредоточават в неговите ръце. Сенатът е окончателно отстранен от управлението на финансите на държавата. Дейността на народните трибуни тотално е парализирана.”

Но цялата тази игра довежда до неминуемото – заговор, целящ да отстрани диктатора. На 15 март 44 година пр.н.е. заговорниците успяват. Гай Юлий Цезар е убит. Рим отново попада във въртележката на гражданските войни. Но стореното от Цезар е поставило началото на края на Римската република. Реформите, извършени в името на укрепването й, на практика довеждат до трансформирането й в еднолично управлявана от императори монархична държава.

Затова и името на Цезар се превръща в нарицателното цезар – монарх. От кесар, през кайзер, та дори и цар – всичко това е признание за степента, до която един единствен разум може да окаже върху съдбата на цялата цивилизация.

А в чест на кого мислите, че е наречен месец юли? Разбира се, че на човекът, роден на четвъртия ден преди квинтилските иди (Месец квинтил е петият в римския календар. Преименуването му е част от редицата стъпки, които Цезар предприема, за да приравни образа си до божество).

Източник: burgasnews.com

Вижте още от bultimes