Традицията на сватбената целувка е дошла от Римската империя, където в края на бракосъчетанието младоженците се целували. Само че тогава целувката имала друго значение – тя означавала своего рода печат под устния договор за брака. Така сделката се смятала за сключена.
Месец август, който преди се наричал sextillis /шести/, бил преименуван в чест на римския император Август. Януари е наречен в чест на римския бог Янус, който имал две лица – едното, гледащо назад, към старата година, а другото гледало напред – към бъдещето. Названието на април пък произлязло от латинската дума ‘aperire’, означаваща отварям – може би защото тогава разцъфват пъпките на цветята.
В Древен Рим проституцията не само не била незаконна, но се смятала за обичайна професия. Жриците на любовта не били охулвани и покривани с позор, затова не било нужно да крият професията, която упражняват. Те свободно се разхождали из града, предлагайки услугите си. А за да се различават по-лесно в тълпата, проститутките носели обувки с високи токове. Никой друг тогава не носел такива обувки…
На трапезата на знатните господа вместо салфетки имало … къдрокоси момченца – по-точно те използвали косите им, в кото триели ръцете си. За момченцата се смятало за невероятен късмет да попаднат на служба при високопоставен римлянин в ролята на ‘момче за маса’.
В Древен Рим братът имал законно право да наказва сестра си за непослушание, като прави секс с нея. През Средновековието в Рим нямало тоалетна хартия. Римляните използвали пръчка с плат на върха, която потапяли в кофа с вода.
Сред първите 15 римски императори единствено Клавдий не е имал любовни връзки с мъже. Любопитно е да се знае, че това се е смятало за необичайно поведение и дори се осмивало – твърдяло се, че обичайки единствено жени, Клавдий е станал женствен…
Някои жени в Древен Рим пиели терпентин /с риск да се отровят/, тъй като той придавал на урината им аромат на рози…
Източник: krasotata.net
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
