Розата е емблема на Карлово и първото упоменаване, че карловци отглеждат манифактурно рози е дадено през 1818 г. от поп Костадин в неговия „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание“.
Розовата долина в България се простира от р. Стряма до р. Тунджа и е около 130 км. на дължина и към 15 км. широчина. Почвата в Розовата долина не е по-различна от тази в други местности на страната, но климата в долината е уникален. Заградена от планински вериги Розовата долина отглежда розата до 400 м. надморско равнище и при песъчлива почва. Най-голямата опасност за карловската роза е в края на април да не настъпи мраз.
Старите карловци наричат дестилационната сграда „гюлапханата”, тя е като барака, 4-5 м. широка и висока, закрита с керемиди, а дължината е в зависимост от казаните, които са между 5 и 30. Розовият цвят трябва да започне да се обработва най-късно 3-4 часа след брането. Известно време могат да се съхраняват в специално хладилно помещение.
Първата розова фабрика в Карлово е построена от французин през 1902 г. Две години по-късно пак от французин в близкото до града село Столетово (Карасарлий) е построена втора фабрика. През 1905 г. е построена трета модерна фабрика в карловското село Кърнаре от бр. Бацурови. Тази фабрика е най-голяма, вложени са 150 000 лв. за машини, 50 000 лв. за здания и 12 000 лв. за водопровод.
По това време в Казанлък има само няколко малки дестилационни.
Към 1912 г. с рози в царство България са засети повече от 5 000 декара в около 150 селища. Продукцията е над 10 млн. кг. цвят, от които само карловските фабрики преработват милион и половина кг. рози. Един килограм чисто розово масло е струвало на производителя 700 лв., а средната цена на един мускал е била 3,5 лв., т.е. печалбата за него е била около 95 лв. на килограм.
За розовата индустрия годишно са се изразходвали 150 хил. куб. м. дърва, докато модерните карловски фабрики са изхабили само 2 хил. куб. м. дърва. Старите казани за същото биха изразходвали 7 хил. куб. м. дърва.
Годишно розовото масло произвеждано в царство България към 1912 г. е 4 000 кг., като това струвало около 5 млн. лв. Основният износ бил за Франция, Англия и САЩ. Турция купувала от нас розова вода за около 50 000 лв. За вътрешния пазар се продавало най-много 5-6 кг. розово масло.
В своята брошура „Нашата розова индустрия” П. Тишков пише през 1911 г.: „Колкото и да е капризна розата и да е изложена на атмосферните влияния, тя е по-доходна от зърнестите произведения; напр. от един хектар земя посята с рози, се получава средно 2 000 кг. цвят, по 30 ст. на кг. = 600 лв., когато ако е засят със зърнести произведения най-много може да се получи 100 лв. Следователно розовата индустрия е важна за нашето отечество и тя ще се развие още повече и ще стане причина за полагане основа на добиване и на други етерични масла…”
Източник: letopisec.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
