Изборът на име на детето е съдбовен акт, тъй като то ще съответства на неговата душевност през целият му живот. Неподходящото име нарушава хармонията, което пък води до несполуки в живота.
Кое име обаче е подходящо?
Според българската традиция децата биват кръщавани на своите дядовци и баби, както и на светии от църковния календар. “Подновяването” на името се счита като продължаване на рода през времето. Смята се, че е редно най – напред да се подновят имената на родителите на мъжа, а след това на жената. Въпреки, че някои учени казват, че има психоенергийно отслабване между двама с еднакви имена. Заедно с името се предава характера и кармата на предишния носител на това име. Ако детето се кръщава на починал родственик, то трябва да е минала една година от смъртта му.
Кръщаването на детето с име на светец е израз на почит към неговата святост. Този светец може да бъде модел на подражание, но в повечето случаи се разчита на неговата чудодейна сила и помощ. Ето защо най – предпочитани са светците чудотворци.
По – рядко се кръщава с имена като Исус, тъй като това име се смята за свещено и недостъпно. В съвремието на светец се кръщава дете, когато име страх за живота му, или да го предпазят от болест. Ако детето се роди на някой голям празник, то обикновено се кръщава на този светия, защото се счита, че то е дошло на този свят с името си. Ако много се налага да бъде уважен някой родственик, то светията трябва да бъде умилостивен, като всяка година му се прави курбан или му се пали свещ.
Изборът на подходящо име за новороденото му позволява да бъде в хармония със себе си и да намери своя правилен път в живота.
Името на вашето бъдещо дете трябва да дойде в ума ви непринудено. Избирайте звучни, положителни имена, по възможност по-дълги или дори две имена, разделени с тире. Може да вземете само първата буквичка от името на роднина, когото много обичате.
Източник: magicaura.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
