Какво знаем и не знаем за проф. Богдан Филов?

Забележителна личност с ярка индивидуалност, проявяващ многостранни интереси и притежаващ широкообхватна култура – това е първото нещо, което ни идва наум, когато се спомене името на Богдан Филов. Той е учен, преподавател , общественик и политик, но това, което го прави наистина велика личност е любовта и предаността му към България.

Филов завършва с отличие Първа софийска мъжка гимназия и се записва в Историко-филологическия факулет на Софийското висше училище /днес СУ/. След година той е изпратен със стипендия в Лайпциг и Фрайбург, където учи класическа филология и защитава докторска дисертация.

След като завършва образованието си, Филов се завръща в България. Тук професионалното му израстване е впечатляващо – той се издига благодарение на личните си качества – изключителен интелект, голяма работоспособност и творчески заряд, както и полученото солидно образование в европейски институти.

Богдан Филов е първият български директор на археологическия музей и директор на създадения от него Български археологически институт, той е хоноруван доцент по археология и история на изкуството в Софийския университет, редовен професор в Катедрата по археология и история на изкуството, декан и ректор на Историко-филологическия факултет към СУ. Филов е избран за дописен, по-късно за действителен член на БАН, а след смъртта на проф. Милетич и за неин председател.

Политическата си дейност Богдан Филов започва като министър на просвещението от ноември 1938 година. Той веднага започва да използва административната ви власт, за да формира общонационално движение за държавна културна политика, с която да се постигне духовно възраждане на нацията. В училищните програми се застъпва преподаването на българска история като основен източник за национална гордост.

Именно по инициатива на Филов се дава приоритет на патриотичното възпитание на подрастващите, насочено към утвърждаване на националната идентичност и ценностна система.

Богдан Филов провежда активна културно-просветна политика в Македония и Беломорието, която отговаря на каузата на България в тогавашния период за обединение на земите с етнически българи.

Министър-председателския пост Филов заема от 16 февруари 1940 до 14 септември 1943 година. След смъртта на цар Борис III, Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 година той подава оставка, под натиска от новия премиер Константин Муравиев.

Няколко дни след Деветосептемврийския преврат, проф. Богдан Филов е арестуван в Чамкория . Той веднага е изпратен под конвой в София и десетина дни по-късно е подложен на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. Филов и останалите му колеги са върнати в България и изправени пред т. нар. Народен съд.

Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд на 12 януари 1945 година, той отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната и посреща хладнокръвно и смъртната присъда.

През нощта на 2 февруари 1945 година, на 62-годишна възраст, световноизвестният учен, големият патриот проф. Богдан Филов е екзекутиран заедно с другите регенти, министри и депутати.

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните му титли – отнети. Името на Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.

Присъдата на Народния съд е отменена с решение N 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт, а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.

Източник: krasotata.net

Вижте още от bultimes