Как се развива съдбата на предводителите на въстанието в Батак през 1876 г.? Драмата за всички е голяма – постепенно в развоя на събитията тя се превръща в трагедия – загиват десетки хора, кръвно свързани в най-известните фамилии на Батак.
Свидетелствата на очевидците могат да се прочетат в публикацията за кървавите събития, предоставени от нашия сътрудник Стефчо Кирин.
Нека оставим очевидците да разказват:
Да хвърлим един поглед върху съдбата на баташките първенци, които успяват да се измъкнат живи от Батак.
Те всички се събират на „Еледжик”. Въоръжените се оттеглят, а жените и децата отиват в Пещера. Войводата Петър Горанов, петстотникът Стефан Трендафилов, пещерци и десетина души батачани, всички въоръжени напускат „ Еледжик” и се насочват към Църнча. При това село в гората, престояват 3- 4 дни. Селото е пълно с турци. Преди това дядо Пенчо бакалинът ги снабдява с хляб и тютюн. Те се страхуват да стоят повече, защото наблизо минава чепинския път през Каркария и се махат оттам.
Стефан Трендафилов е на мнение да напуснат тая област, защото навсякъде кръжат потери и предложил да заминат за Рилския манастир. Петър Горанов се отказва, защото синът му Ангел е болен. Решават да се разделят. Петър Горанов изпраща слугата си Никола да замине при семейството му на Еледжик, а той със сина си, Димитър Тимчев и пещерци отиват в Пещера. Пушките си скриват в една слама и тайно се промъкват в града.
В Пещера се скриват при роднини, а Петър Горанов у Кочо Нищанджията.
Стефан Трендафилов с Георги Пелов, Георги Банчов, Матю Вранчов, Атанас Горанов, Илия Томов и др. тръгват за Рилския манастир. Със себе си Стефан води жена си и 7- годишното дете – Трендафил. Голямата му дъщеря е убита, а другите две деца отиват да просят по чепинските села.
След 10-дневно пътуване и губене из горите и мъглите със своята малка дружинка Стефан стига Рилския манастир и се спира в местността Кара юмерица. Той и Георги Манчов отиват при метоха Орсица и искат хляб от калугерите, като скриват истинските имена. Хляб им дават, но в същото време им казват, че има съобщение от Дупнишкия каймакан, че някой си Трендафил с баташка чета идва към Рилския манастир и ще се вземат мерки срещу него. Те се престорват, че дори не познават Трендафил.
На третия ден двама пандури изпратени от игумена идват и казват на въстаниците скоро да се махат.
Турците надушили и заради тях ще изгорят манастира, а игуменът ще съобщи на дупнишкия каймакан за тяхното идване и дори вече май е съобщил.
Няма какво да правят нещастниците, освен да тръгнат назад към страшното баташко землище. Времето е мъгливо, вали сняг. Когато излизат на Кадин гроб на Стефан жената пада изтощена в несвяст, а детето му също не може да върви. Другарите му продължават пътя. Стигат в баташко. Скриват пушките. Едни се сменяват с други батачани, а други се крият насам-натам докато се обнародва амнистията.
Стефан след голяма почивка тръгва назад към Рилския манастир. Жената и детето си настанява в една пещера, а той минава река Илина и отива при манастирския коняр Ангел, като се моли да го крие известно време. След като се съветва с двама си другари Ангел се съгласява.
След няколко дена конярът Ангел е заловен и държан в затвора. Две недели е разпитван по първото явяване на въстаниците в метоха. Тогава другият коняр Теодосий го крие на друго по-скрито място и не казва на другарите си. Така Стефан преживява един месец и половина, а след това с жена си и детето тръгва към баташко. След много премеждия стигат Еледжик, където спират в местността Църнат. Случайно минава Димо Вранчов, един от приятелите му. Стефан му се обажда и го пита за положението. Димо казва, че са идвали консули в Батак да разследват клането, и че брат му Ангел се предава на тях. За жената и детето няма опасност, но всички хвърлят вината върху него, и е опасно.
Стефан изпраща жена си и детето в селото, където вече са се прибрали няколко семейства, а той остава сам в гората и скита цяло лято.
През есента тайно се промъква в Пещера и се скрива в къщата на Георги Карайотов. Среща се с Петър Горанов и една нощ двамата заминават за Пловдив.
Тайно се представят на английския консул.
Той казва, че за тях е опасно, защото против двамата има много оплаквания от самите батачани и че ще трябва да се крият около един месец. Стефан Трендафилов един месец е скрит у роднина в село Катуница. За Петър Горанов не се знае къде е.
Според амнистията обявена на 30 юли 1876 г. смъртното наказание предвидено в закона за организаторите и предводителите се заменя с вечни окови. Петър Горанов и Стефан Трендафилов спадат към организаторите и предводителите и ги очакват вечни окови. В това време обаче събитията се развиват благоприятно за тях. Въстанието, колкото безсмислено да изглежда дава своя плод. То, и особено зверствата в Батак възбуждат християнското обществено мнение против Турция и подготвят почвата за война срещу нея. Сърбия и Черна гора вече са обявили войната, а войната с Русия става неизбежна. Затова Петър Горанов отива под чуждо име в Смирна, където има търговски връзки отпреди, и оттам се връща след Освобождението на България. Стефан Трендафилов отива при владиката и го моли да го скрие. След подробен разпит за въстанието той го скрива в една изба на митрополията, но там той се простудява и заболява. Затова владиката го премества в метоха, където доктор Чумаков го лекува. Като оздравява владиката го изпраща в Пазарджик при Станислав Доспевски, който го крие известно време, а след това премества в къщата на Константин Серафимов. Там остава скрит до идването на русите на 1 януари 1878 г.
Тодор поп Нейчев заедно с Георги Цурев тайно се промъкват в Пещера и се скриват у Георги Карайотов, обаче той се уплашва и ги издава. Тодор е арестуван и откаран в Пазарджик, където е подложен на мъчения. Заедно със 414 души революционери от окръга е закаран в Пловдив. Там преживява всичките ужаси на които са подложени затворниците революционери. В затвора прекарват 3 месеца и са освободени въз основа на общата амнистия обявена на 30 юли 1876 г.
Останалите жители на Батак боледуват от малария, дизентерия и тифус, което е естествена последица от тяхното положение. Те са без храна и вода.
Ахмед ага Барутанлията, който извършва клането в Батак е награден от турския султан с орден „Меджидие” и е повишен в чин юзбашия.
Източник: nabore.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
