Традицията на воинското приветствие – козируването, води началото си от Великобритания. В армиите винаги е съществувал обичаят по-младшите по чин да отдават чест на по-старшите, като свалят шапките си. Така е прието и в британската армия, но към XVIII—XIX век шапките на войниците стават толкова помпозни, че отдаването на чест се трансформира само до жеста с докосване на козирката.
Познатият ни днес начин на приветствие се официализира през 1745 година в полка Колдстрийм – елитна гвардейска част от личната охрана на британските монарси. В полковия устав на гвардейците е записано: “Нарежда се на личния състав да не сваля шапка, когато срещат офицер или се обръщат към него, а само да вдигнат ръка към шапката си и да не се покланят”. През 1762 година в устава на шотландските гвардейци вече се уточнява: “Тъй като нищо друго не загрозява шапките и не цапа толкова много шнуровете им, както свалянето им, на личния състав в бъдеще се нарежда с отмерен жест да повдигат ръка към шапката си при среща с офицер”.
Като всяко новаторство и това среща известна съпротива, но както виждаме днес, все пак се е наложило. Голямо внимание заслужава фактът, че при отдаване на чест вече не се изисква да се свежда погледа и низшите чинове не трябва да се кланят на висшестоящите. Това още веднъж подчертава, че военнослужещите от различни нива в йерархията са свободни хора, които служат единствено на държавата.
До средата на XIX век воинското приветствие в британската армия претърпява още промени: повдигнатата към шапката, или по-точно – към дясната вежда – ръка, трябвало да е с дланта, сочеща напред. Традицията се е запазила такава и до днес.
В американската армия ръката се изнася леко напред, все едно се прави сянка на очите, а дланта сочи надолу. Американският начин на козируване е повлиян от традициите в британския флот. Във времената на платноходите моряците на британските кораби използват смола и калчища, за да запълват пробойните в корпусите на плавателните съдове. И въпреки, че в официални случаи морските военни трябва да носят бели ръкавици, дори и през тях черните им от катрана длани не са най-привлекателната гледка, която да демонстрират при отдаване на чест. Затова във флотата ръката вместо с дланта напред, се изнасяла за поздрав с дланта, сочеща към земята. По същия начин козируват и във Франция.
В царска Русия военните отдават чест с повдигането на два пръста към козирката на шапката. Тази традиция е прехвърлена и в полската армия, където и до днес се отдава чест с два пръста.
В българската армия е прието отдаването на чест да става с изпъната ръка, с насочена на долу длан, а средният пръст на дясната ръка трябва да сочи в слепоочието.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
