Големият дворец – Тронната палата в първата българска столица Плиска

в История

Големият дворец, или Тронната палата, в първата българска столица Плиска е построен по времето на хан Омуртаг (814-831).

Археологическите проучвания показват, че е бил изграден върху останките от Крумовия дворец, разрушен в 811 г. от император Никифор I Геник (803-811) по време на похода му срещу България.

Тогава според данните в Анонимен Ватикански разказ той влязъл във владетелската резиденцията, преровил съкровищата и намерил твърде богата плячка. След като прекарал няколко дни, „напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета”.

Това е сградата, с чието разчистване започват първите разкопки в Плиска през 1899 г. от руският Археологически институт в Истанбул, ръководени от на неговия директор Фьодор Успенски и чешкият изследовател Карел Шкорпил. Добрата й запазеност, както и допълнителните проучвания, извършените през изминалото столетие ( Кр. Миятев, Б. Филов, Н. Мавродинов, Ст. Маслев, Ст. Михайлов, Ат. Милчев, Ст, Ваклинов, и др,), и тези от последните години (Л. Дончева-Петкова, Р. Рашев, Ст. Станилов, П. Георгиев, Ст. Витлянив, Ж, Аладжов), направиха възможно сравнително точното възстановяване на нейния архитектурен вид.

Големият дворец/Тронната палата по план има характера на базиликална постройка, съставена от предверие и зала с общи размери 52 х 26 м. Това е първата монументална сграда, построена във Вътрешния град на Плика след пожара в 811 г. и е покривала площ от 1400 кв. м. Имала е представително и церемониално предназначение. Необитаемото приземие е неговата най-характерна особеност. Стените на северна половина на приземието са прорязани от входове. До него се достигало по стълбище в Г-обрзния коридор в югозападния ъгъл на сградата. В противоположния северозападен ъгъл се развивала по-тясна стълба, предназначена за владетеля.

Същинската Тронна палата е трикорабна и е била разделена на от две редици колони или по-вероятно зидани стълбове. Абсидата за трона се разполага в дъното на средния кораб. Нейното вграждане в корпуса на постройката и масивния блоков градеж на двореца в архитектурно отношение го сближават с раннохристиянската църковна и гражданска архитектура в източна Мала Азия и Сирия. Според най-новите изслдвания тази връзка , изразена в плана и строителната техника , добавя нови аргументи за реконструирането на сградата по-скоро като базилика от елинистически тип, отколкото като зала със засводени кораби, средният от които напомня за т. нар. айван в сасанидската архитрктура или образци на средноазиатската кирпична архитектура.

В процеса на използването му Големият дворец е претърпял известни преустройства, свързани с повишаване здравината на основите и с превръщането на приземните части под Тронната зала в избени помещения. В последния етап от преустройството му е бил снабден с дървена трибуна на източната фасада, използвана от хана за нуждите на дворцовия церемониал. Големият дворец заедно с Малкия дворец, намиращи се във Вътрешния град на Плиска, формирали облика й на истинска столица на Българското ханство.

Източник: portal.ihist.bas.bg

Вижте още от bultimes


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ