Унгарците и до днес наричат столицата на Сърбия, Белград – Нандорфехервар. В превод това означава ‘Български Белград’.
На това място, още в древни времена е имало селище. През 7-ми в. в него и в прилежащата му обширна територия се настаняват прабългарите на един от братята на хан Аспарух. По-късно градът е включен в пределите на българската държава и е една от последните твърдини, която се подчинява на Василий Българоубиеца.
Владян последователно от римляни, византийци, авари, прабългари и отново византийци, маджари, българите на Калоян и Иван Асен II, този прекрасен град е бил български в продължение на около 3 столетия. Значителна част от средновековните укрепления и крепостни стени са оцелели и до днес. Те са строени с бял камък, но едва ли това е причината градът да се нарича ‘бял’.
Голям принос във въздигането на българския Белград има княз Борис I Кръстителя. Именно българският управител на града посреща в него учениците на Кирил и Методий.
Белград и регионът му запазват българския си характер чак до 15-ти век, а окончателната му сърбизация от изселници от Косово и други сръбски райони става значително по-късно…
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
