Кой е професор Константин Чилов?

в История/Любопитно

Бъдещият професор Константин Чилов, един от най-известните клиницисти в България, е роден на 17 май 1898 година в родопското село Славейно. Дядо му по майчина линия е бил народен лечител и зъболекар. Още навремето дядото бил записал на една от страниците на Библията си, че квасът /тестото/ трябва да се остави да мухляса и тогава с него да се превързват загнояли рани…Дали пък именно това не е първото откритие на пеницилина, което Флеминг прави едва през 1928 година?

Младият Константин учи един семестър в софийския Медицински факултет, но той има по-големи изисквания и тъй като не е удовлетворен от обучението, моли по-големия си брат Никола /по онова време известен български индустриалец/, да го издържа да учи във Виена. Братът се съгласява, но поставя 2 условия на младежа – да не се занимава с политика и с жени. Така Константин Чилов се дипломира като лекар във Виена през 1925 година.

След като специализира във Виена и в германските университети в Хале и Фрайбург, Чилов се връща в България, въпреки съблазнителните предложения, които му правят, за да остане в чужбина. Нещо повече – у нас той започва да работи като доброволен асистент /т.е. без заплата/, а по-късно и като редовен асистент на професор Киркович. От 1940 година Чилов става редовен доцент в Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет към СУ, а от 1945 г. до края на своя живот е професор и неин ръководител. Тази клиника бързо бива назована ‘Чилова клиника’. За жалост, тя е съборена по-късно по заповед на академик Мaлеев /брат на съпругата на Т. Живков – д-р Мара Малеева/.

Именно благодарение на застъпничеството на професор Чилов пред Кимон Георгиев, който е негов пациент, в селото му Славейно и околните села за първи път в тази част на Родопите е прокарано електричество през 1949 година.

Професор Констанатин Чилов е одобрен за академик, но минути преди списъкът на новоприетите членове на БАН да бъде публикуван, неговата асистентка прави опити пред ЦК на БКП да осуети неговата кандидатура, защото той бил ‘буржоазен лекар’.

Чилов заболява от рак на дебелото черво, но дълго време не получава разрешение да замине да се лекува във Виена. След няколкомесечно протакане, през време на което ракът напредва, здравният министър по онова време му отказва, като цинично добавя, че може да отиде да се оперира в чужбина, но не във Виена, а в …. братска Москва. Все пак, Вълко Червенков дава разрешение и Чилов заминава във Виена, но вече е твърде късно.

Макар и тежко болен, професор Чилов продължава да чете лекции и да описва на студентите си най-подробно симптомите на своето собствено заболяване, за да могат те да го откриват навреме.

Многобройни са трудовете на професор Чилов.Той има над 250 публикации, много от които са писани директно на немски език, и то във всички сфери на вътрешната медицина: хематология, ендокринология, кардиология, гастроентерология, метаболизъм и дори паразитология. Негови са 2-та класически тома по Вътрешна медицина /третият не е довършен поради преждевременната му смърт/, както и по клинична лаборатория /първи по рода си у нас/.

Всички свои отпуски професорът прекарва в родното си село. Именно там, в бащината си къща, той по цял ден, и то безплатно, преглежда и лекува своите земляци, изнася им беседи и дори им раздава лекарства.

Клиниката по Кардиология към Катедрата по вътрешни болести на Медицинския университет от месец май 2006 г носи името на проф. Константин Чилов.

По волята на професора и тази на наследниците му, къщата му в село Славейно, личните му вещи, богата библиотека и картинна сбирка, са дарени за „Къща-музей проф. д-р Канстантин Чилов”. През 1972 г. в нея е уредена временна изложба, а през 1977 г. е открита музейна експозицията, която функционира и до днес. През 1974 г. къщата е обявена за исторически паметник на културата.

От 1998 г. ежегодно (по традиция в края на май или началото на юни) в къщата-музей се провеждат „Чилови дни” (празници на интернистите) и се връчва специално учредената награда „Проф. Константин Чилов”.

Източник: krasotata.net

Вижте още от bultimes


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ