Цар Калоян от рода Асеневци

в История

Петър и Асен имали по-малък брат. Казвал се Йоан (Иван), но всички гальовно го наричали Йоаница. Официалното му име било Калоян- хубавият, добрият Иван.

Византийците го кръстили Скилойоан (кучето Йоан), заради жестокостта му към тях. Осемнадесетгодишен Калоян заминал като заложник в Константинопол, откъдето след две години избягал, за да помогне на братята с в България. След смъртта им той се възкачил на престола и с твърда ръка успял да усмири болярите-заговорници. Калоян потиснал чувството си за мъст привлякъл на своя страна дори Иванко, когото василевсът назначил за управител на Пловдивската област. Съюзил се с болярина Добромир Хриз.

Младият цар жадувал да освободи всички български земи, затова атакувал със своите кумански съюзници ромейските твърдини в Тракия. В 1201 г. българите превзели и Варна- последната византийска крепост в Северна България.Външни заплахи принудили ромеи и българи да сключат ми, който Калоян използвал, за да разгроми нахлулите унгарци. А василевсът следял с тревога приближаващите войски на IV Кръстоносен поход. Негов главен вдъхновител бил енергичният папа Инокентий III. След като наложил духовната си власт над Западна Европа, той вече обръщал поглед на Изток.

В началото на 1200 г. Калоян получил писмо от папата, който го канел да се присъедини към Римокатолическата църква. Българският владетел дипломатично* му отговорил чак след две години, когато се убедил , че от Цариград няма да получи царска титла. Двамата си разменили много писма и пратеничества.

В крайна сметка Калоян постигнал своето – международното признаване на самостоятелността на българската държава и църква. В края на 1204 г. папски пратеник коронял в Търново Калоян за „рекс“ (крал), а българския архиепископ въздигнал в сан „примас“. За българите тези титли означавали „цар“ и „патриах“. Инокентиий III изпратил на Калоян и знаме с изображение на кръст и двойния ключ на свети Петър.

За Рим заминал Калояновият син Витлеем, за да учи латински. Със сключената унич* българите признали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обреди.

Калоян освободил Македония и предложил на бароните подкрепата на 100 000 свой бойци, ако признаят царската му титла , но те отказали. След няколко месеца превзели Константинопол. Те отхвърлили повторното му предложение за мир нагло поискали българската територия. Напразно папата се опитвал да предотврати сблъсъка.Неочаквано гръцките първенци от Тракия помолили българския цар да ги отърве от алчните рицари като в замяна обещавали вярност и покорство.

Макар че по-рано на два пъти бил отказал да помогне на Василевса, Калоян приел тяхното предложение, защото желязната рицарска лавина заплашва България. Окуражените ромеи въстанали прогонили кръстоносците от Тракия. В края на март 1205 г. латинския император Балдуин I обсадил Одрин.

Върху кулите на града се веели бойните знамена на Калоян, но войската му била 20 км на север. На 14 април леко въоръжените кумански конниците атакували латините и дори проникнали в лагера сред обядващите рицари. Вбесените и самоуверени кръстоносци се втурнали да ги преследват и … попаднали право в изкусната българска засада. Мястото било тясно и мочурливо, осеяно с прикрития, които пропадали тежките рицари. Скоро обкръжените латини били разбити. Предводителите им загинали, а самият Балдуин I бил пленен и отведен в Търново.

Малко от тях се спасили и още същата нощ препуснали към Константинопол. Уплашените кръстоносци взели разстоянието само за два дни вместо за обичайните два дни. Стария венициански дож Енкиро Дондоло дори се подул от безспираната езда и по късно починал. Вестта за нечувания разгром Паникьосала броните в Константинопол. Още на 17 април 5 кораба със 7 000 „поклонници*, рицари и сержанти*“ отплавали за Италия. Папата Бил силно разтревожен и в писмо настоявал на Калоян да сключи незабавен мир и да освободи Балдуин I. Той заплашвал българите с кръстоносен поход и унгарско нападение, ако не се подчинят. Но Калоян не се смирил пред него за кратко време покорил цяла Тракия. За рицарите останали околностите на Константинопол. Между временно в Търново окованият латински император бил убит при неизяснени обстоятелства.

И до днес на хълма Царевец може да се види кулата, наречена Балдуинова.

efekt-2

Източник: mgpz.org

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе