За строителството на Софийския университет, огромната сума от 6 милиона златни лева, е завещал един от най-богатите българи – Евлоги Георгиев. Година преди да умре, той дарява още 800 000 лева и свой терен от 10 декара в центъра на София за сграда на първото висше училище у нас.
Дълго време, обаче, тези почти 7 милиона не могат да се използват по предназначение заради люти битки и съдебни спорове водени от наследниците на богатия българин. Все пак благодарение на изпълнителя на завещанието Евстати Гешов, през този период парите не само не са пипнати, но дори са увеличени. От 1897 до 1911 година те нарастват на 13 милиона, а според някои, до началото на 1924 година, когато започва строителството на университета, сумата надхвърля 20 милиона.
Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено два дни след неговата смърт в Букурещ, където той живее, защото Стефан Стамболов не му позволява да се върне в България. Евлоги Георгиев и неговият брат Христо, починал по-рано, нямат свои деца. Но другите им наследници, които с нетърпение очакват да се обогатят от наследството и с нетърпение очакват да се отвори завещанието, са жестоко разочаровани.
Според завещанието, Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, други 200 000 са за Букурещкия университет, за да се издържат бедни, но прилежни студенти. 30 000 има за общината в Галац, 6 милиона за построяването на висше училище в София, 20 000 лева са дарени за изграждане на българска болница в Цариград. За първите му братовчеди, които очакват голямото наследство, има по 16 000 лева. По 4000 Евлоги Георгиев оставя на своите неомъжени братовчедки, а на леля си къщите си в Букурещ, заедно с покъщината, конете и недвижимите имоти към тях.
Когато приема да бъде изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев, Евстати Гешов въобще няма представа какви битки го очакват. Вуйчото на починалия едва не получава инфаркт, когато научава, че е лишен от наследство заради ‘някакво си училище’. Той завежда съдебно дело и оспорва завещанието, а когато умира, съдебните битки продължават неговите синове и дъщеря му.
Постепенно процесът е политизира. Министърът на правосъдието внася първата искова молба за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев. По-късно министърът на финансите внася друг иск за 16 милиона лева, които Георгиев уж бил обещал за освободителната борба в Македония. Правителството завежда дело, а ответник е Евстати Гешов. Но след разпита на много свидетели, то губи делото. Консултанти на Гешов са известни в цяла Европа професори по гражданско право.
Ето как се забавя процесът за създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. А през 1911 година се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона, да започне да се строи университет и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Народното събрание, обаче, през 1915 година решава, че това противоречи на волята на дарителя.
Строителството на университета все пак започва през 1924 година и завършва през 1934. По-късно се построяват и другите две крила. Пред парадния вход на Софийския университет стоят скулпторите на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви, дело на Кирил Шиваров. И все пак не е изпълнено едно от желанията на дарителите, а именно университетът да се казва ‘Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово’…
Източник: krasotata.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
