Стефан Пройнов: Розенкройцерският произход

в История/Конспирации/Любопитно

Стефан Пройнов: Розенкройцерският произход

 

Стефан Пройнов: Розенкройцерският произход-твърди се, че един от най-ранните и най-видни предшественици на свободното зидарство бил Френсис Бейкън. За Бейкън се признава, че е бил розенкройцер, а че тайното философско учение, което той преподавал, било твърде близко със свободното зидарство, личи от неговата ,,Нова Атлантида“

Споменаването на ,,Мъдрците от Обществото от Соломоновия Дом“ не може да бъде само съвпадение. Изборът на Атлантида – легендарният остров, за който се предполага, че бил потопен от Атлантическия океан в далечното минало – би навело на мисълта, че Бейкън е имал някакви познания за тайно предание, произлизащо от най-ранните патриарси на човешкия род, които той, също като съвременния автор Льо Плонжон, си въобразявал, че живеят в западното полукълбо и били предшественици на египетските посветени. Обаче Льо Плонжон поставя това ранно седалище на мистериите още по-далеч на запад от Атлантическия океан, в областта на Мая и Юкатан.

Стефан Пройнов за тези който следят историята ще знаят, че Бейкън разказва, че това предание било съхранено в неговата чиста форма от няколко евреи, които, макар че приемали Кабалата, отхвърляли нейните антихристиянски тенденции. Така на този остров – Бенсалем – имало евреи ,,с много по-различен нрав от евреите в другите части. Защото, докато онези мразят името на Христос и изпитват тайна вродена ненавист срещу хората, сред които живеят, тези, напротив, придават на нашия Спасител много висши свойства“, но същевременно вярват, ,,че Мойсей, чрез някаква тайна Кабала, е предписал законите на Бенсалем, с които те си служат днес, и че когато дойде Месията и седне на Своя трон в Йерусалим, Кралят на Бенсалем ще седне в нозете Му, докато другите крале ще стоят на голямо разстояние.“ Този откъс е от специален интерес за нас, тъй като показва, че Бейкън признавал отклонението между тайното предание, произлизащо от Мойсей, и изопачената еврейска Кабала на равините и че той е съзнавал отлично склонността дори на най-добрите евреи да използват първото в интерес на месианските мечти.

Госпожа Пот, която в своята книга ,,Френсис Бейкън и неговото тайно общество“ си поставя за цел да докаже, че тъкмо той е бил основателят на розенкройцерството и свободното зидарство, пренебрегва цялата предишна история на тайното предание. Бейкън не бил създател, а наследник на идеите, върху които се основавали тези общества. И по-нататъшното твърдение, че философът бил същевременно автор на най-великите драми на английски език и на ,,Химическата сватба на Християн Розенкройц“, е очевидно абсурдно. Въпреки това влиянието на Бейкън върху розенкройцерите е очевидно; Хейдъновото ,,Пътешествие в страната на розенкройцерите“ е всъщност обикновено плагиатство от Бейкъновата ,,Нова Атлантида“.

Госпожа Пот, изглежда, си въобразява, че като обявява Бейкън за основател или дори член на Ордена на свободното зидарство, разкрива голяма масонска тайна, която свободните зидари са се наговорили да крият. Но защо Гилдията ще желае да се отрече от толкова прославен родоначалник или ще се стреми на крие връзката му с Ордена, ако такава съществува?

Действително Финдел признава честно, че в ,,Новата Атлантида“ има ясно забележими загатвания за свободното зидарство и че Бейкън допринесъл за окончателното му преобразяване. Несъмнено това било съществено до голяма степен от английските розенкройцери след него. В такъв случай изказването на предположението, че свободното зидарство се е появило заедно с розенкройцерите, е пренебрегване на предишната история на тайната традиция. Розенкройцерството не е било начало, а брънка в дългата верига, свързваща свободното зидарство с много по-ранните тайни организации. Приликата между двата Ордена не подлежи на съмнение. Така Яркър пише:

,,Символичното очертаване на розенкройцерите е квадратен Храм, до който водят седем стъпала… тук също намираме две колони на Хермес, петолъчна звезда, слънце и луна, окръжности, квадрат и триъгълник.“ Освен това Яркър отбелязва, че ,,дори Рен е повече или по-малко внимателен проучвател на херметизма и ако разполагаме с пълен списък на свободните зидари и розенкройцерите, вероятно ще се изненадаме от броя на членуващите и в двете системи.“

Професор Бюле твърди недвусмислено, че ,,свободното зидарство не е нито по-голямо, ни по-малко от розенкройцерството, а е такова, каквото е било оформено от онези, които са го присадили в Англия.“ Чембърс, който публикувал своята прочута Циклопедия през 1728г., отбелязва: ,,Някои хора, които не са приятели на свободното зидарство, считат сегашното процъфтяващо общество на свободните зидари за клон на розенкройцерите или по-скоро, че са самите розенкройцери под ново име или с нова родствена връзка, тоест, в качеството им на помощници в строежа. И е сигурно, че има свободни зидари, които притежават всички характеристики на розенкройцерите.“

Връзката между свободното зидарство и розенкройцерството обаче, тъй или иначе, едва ли е по-малко според въпрос от този за връзката между свободното зидарство и тамплиерството.

Доктор Маккей оборва яростно тази теория. ,,Розенкройцерите“, пише той, ,,както сочи тази кратка история, не са имали каквато и да било връзка с масонското братство. Въпреки този факт, Барюел – най-злостният от нашите хулители, с характерния дух на неточното представяне, се опитва да отъждестви двете институции.“ Ала гореспомената ,,кратка история“ не сочи нищо подобно и посочването на Барюел като злостен хулител – за да бъдем наведени на мисълта за връзка, която, както видяхме, признават много свободни зидари – показва у кого витае този ,,дух на неточното представяне“. Интересно е все пак да се отбележи, че в точите на някои масонски автори връзката с розенкройцерите е смятана за твърде позорна: по този начин братството, изглежда, се оказвало не толкова невинно, колкото са ни учили да вярваме. Г-н Уейт е еднакво зает с доказването, че няма ,,никаква проследима връзка между масонството и розенкройцерството“, а след това обяснява, че свободното зидарство никога не е било общество на учени, че то никога не е предявявало претенции върху ,,някакви трансцендентни тайни на алхимията и магията или върху каквото и да било умение в медицината“ и т.н.

Стефан Пройнов: Истината може да се крие между противоположните твърдения на професор Бюле и неговите двама масонски опоненти. Свободните зидари, очевидно, са били – по причините, посочени от господин Уейт – не просто продължение на розенкройцерите; по-вероятно е да са заимствали от розенкройцерите част от тяхната система и символите, които са пригодили към собствената си цел. Освен това безспорен факт е, че в списъка на английските свободни зидари и розенкройцери намираме хора, които са членове и на двата Ордена, а сред тях откриваме двама, които са допринесли до голяма степен за съставянето на конституциите на английското масонство.

Първият от тях е Робърт Флъд, когото господин Уейт описва като ,,централната фигура в розенкройцерската литература… разум и – съдейки по неговите съчинения – с изключителна лична святост. Енемозер го описва като един от най-изтъкнатите ученици на Парацелз…“ Яркър добавя следното указание: ,,През 1630г. Флъд, ръководителят на розенкройцерите, си служи с езика на архитект и съществува доказателство, че неговото Общество се е деляло на степени, а от факта, че Масонската Компания в Лондон имала копие на масонските писани свидетелства, ,,представени от господин Флъд“, можем да предположим, че е бил свободен зидар преди 1620г.“

Стефан Пройнов: От тези години до наши дни нещата силно са се промнили . Днес можете да станете член на масонската ложа във Лондон за пари и сумите са около 600 паунда и още толкова за консумативи облекло, пръстени , ръкевели и значки.

Стефан Пройнов: Да се върнем на  брънката с Илайъс Ашмол – археологът, астрологът и алхимикът, основател на Ашмоловия музей в Оксфорд – който с родил през 1617г. Открито признат розенкройцер, а както видяхме – също и свободен зидар, Ашмол хвърлил много енергия в изграждането на Гилдията наново; твърди се, че той усъвършенствал нейната организация, добавил към нея допълнителни мистични символи и според Рагон, именно той съставил ритуала на съществуващите три степени на Гилдията – чирак, калфа и майстор зидар – който бил възприет от Великата Ложа през 1717г. Откъде другаде могли да дойдат тези нови източници на вдъхновение, освен от розенкройцерите? Защото, както ни уведомява и Рагон, през годината, в която Ашмоул бил приет в свободното зидарство, розенкройцерите провели своето събрание в същата стая в Мейсън хол!

В такъв случай как може да се твърди, че няма ,,проследима връзка между свободното зидарство и розенкройцерството“? И защо дълг на ,,злостния хулител“ е да ги свърже? Не е изказвано никога досега предположението, че розенкройцери като Флъд или Ашмол са внесли някакви магически елементи в свободното зидарство, а само системата и символите на Розата и Кръста, заедно с някаква степен от езотеричното познание. Следователно не може да се отрече, че розенкройцерството изгражда важна брънка във веригата на тайната традиция.

Стефан Пройнов: Вярвате или не те са сред нас.


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ