Следа в историята на България – Ами Буе

в История

Ами Буе е роден в Хамбург на 16 март 1794 година. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Получава първоначалното си образование в Женева и Париж, а по-късно учи медицина в Единбург, където попада под влиянието на Робърт Джеймсън , чиито изследвания в областта на геологията и минералогията вдъхновяват по-нататъшната му кариера.

Буе участва в няколко геоложки експедиции в Шотландия и Хебридските острови, а след дипломирането си се установява в Париж.

Ами Буе е сред чужденците, оставили следа в историята на България като един от изследователите не само на географията, но и на фолклора, навиците и традициите ни. Дръзнал да обикаля най-затънтените краища по време на турското робство, той коригира съществуващите карти и успява да обърне погледа на Европа към България.


Освен приятел на страната ни Ами Буе е един от най-големите геолози и етнографи в световен мащаб, оставил след себе си десетки проучвания. Главно място сред тях заема книгата, посветена на пътуването му из Балканите между 1836 и 1838 година. Тогава той предприема експедиция на Балканския полуостров, където извършва продължителни природни и етнографски проучвания.

През 1836 г. Ами Буе, заедно в топографа Огюст Векенел, изследват Рила, долината на река Струма и Пирин. Самостоятелно от Викенел Буе описва Софийскта котловина, а на юг от нея и планината Витоша. През 1837 г. изследва северните и южни склонове на Стара планина от Искърския пролом до Черно море, в т.ч. цялото течение на река Камчия като я пресича 5 пъти. Буе4 изяснява, че от 24° и.д. планината се простира точно по паралела 42° 45` с.ш., той установява също, че от запад на изток планината постепенно се понижава, като към Черно море не превишава повече от 700 м.

bulpress tv

Ами Буе много правилно картира горното течение на река Искър като показва, че реката прорязва Стара планина не на изток от София, както е показано на старите карти, а на север от нея. Буе изследва средното течение на река Туджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти открива хълмове и група ниски конични възвишения и „обръща“ реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това Буе доказва, че Стара планина не е свързана със Странджа планина.

Буе проследява цялото течение на река Марица като тук го очаква нов географски сюрприз. По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни склонове, а Буе открива и оконтурява широката и плодородна Горнотракийска низина. Проследява северните и източни склонове на Родопите и установява, че планината завършва на 20-30 км западно от река Марица.

Всъщност Ами Буе съвсем не е първият европеец, решил да проучи балканските държави по време на робството. Но заслугата му е в неговата изчерпателност и изследване не само на географията, но и на фолклора, навиците и традициите на българите. Това откроява неговия труд, на който той посвещава няколко години.

След завръщането си в Париж Ами Буе издава труд, който представлява едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България. През 1849 година той съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите. Според него „българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия, те съставят при това главната ядка на населението в Македония, в изключение на най-крайната югозападна част от Костур до Бистрица“.

От 1841 година Ами Буе се установява във Виена , където продължава изследванията си и най-вече на геологията на Балканите.

Умира във Виена на 87-годишна възраст на 21.11.1881 година.

Източник: krasotata.net

Loading...

Вижте още от bultimes


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе