Монетите говорят: Лъкът от времето на Атей до Крум

в България/История/Монетите говорят

Монетите говорят: Лъкът от времето на Атей до Крум


Стефан Пройнов: Една дидрахма на скитският цар Атей показва царят на кон стреля с лък. Монетата е от IV в.пр.н.е. и разбива някой исторически неистини, ако се вгледаме в нея ще видим късият скитски лък, който позволява на конника да стреля докато язди.

Хрониците твърдят, че силата и мощта на Аварският хаганат не е само от тяхната многочисленост, но именно от предимството им конниците им да стрелят с лъкове по-малки на размер, но по нищо не отстъпващи като поражение на целта. Този лък им дава преимущество в битка и именно той променя ходът на Историята. Стефан Пройнов: Късият лък не е изобретен от Аварите и прабългарите, а те са го взаимствали от Скитите.

Стефан Пройнов: Древните скити са били основно два типа – номади скотовъдци и ловци. Още в 514 г. персийският владетел Дарий I организирал поход към Скития. Сухопътната персийска армия минала през цяла Тракия до устието на Дунав, като се движела на два дневни прехода от брега, флотът на Дарий I влязъл в пристанищата на колониите. Като нямали възможност да се противопоставят на огромната сила на персите, градовете по западния бряг на Понта се подчинили на нашественика, макар и за кратко. Съпротива на персите оказала само Истрия.

Скитският цар Ариапейт бил женен за знатна истрийка. Подкрепяна от главния противник на персите, Истрия едва ли се е предала без сериозна военна съпротива.

Стефан Пройнов: Дарий I за първи път се сблъсква с мощта на късият скитски лък. Дарий I е бил подготвен да води война с градове и крепости, но не и за партизанска война с прелитащи конни отряди, стреляйки с лъкове и да се появяват от изневиделица и пак така да изчезват в горите. След като завзема градовете Дарий I не може да пороби хората, защото те се оттеглят по планините и горите живеят в катуни и землянки, хранят се с даровете на природата и дивеч, имат добитък, който отглеждат и местейки се се местят със стадата си. На практика Дарий I първи разбира, че тежката техника – стенобитните машини, тараните и корабите му са неефективни. Той не е подготвен за партизанска война. Прелитащите скитски конни отряди оставяли само трупове от неговите пехотинци и не давал от своите.

Колкото повече навлизал в Скития толкова повече губил от своята армия. Тогава Дарий I разговаря с някой от пленените старейшини и ги попитал как може да провокира Скитите да излязат на открито и да се сражават с него. Един от старейшините му казал „ако искаш да видиш силата и мощта на скитският народ оскверни гробниците им, само така те ще изляза от горите и планините“. Дарий I е знаел, че Скитските племена са многобройни и достигат до земите на днешен Урал и проумява, че с този многоброен народ не може да се справи, защото те от най-ранно детство са на коне и ловуват в условия диви и трудни за персите.

Стефан Пройнов: Днес Историците Твърдят, че Аварският хаганат постига своята мощ именно с използването на къс лък, които им позволява на конниците им да стрелят от разстояние да преследват и нападат от разстояние и в гръб дори.

Стефан Пройнов: Да припомним и за времето към средата на IV в.пр.н.е. две нови военнополитически сили — скитите и македоните — сблъскали интересите си край брега на понта. Скитите на цар Атей преминали на юг от Дунав и нападнали Истрия. В борба с Атей загинал царят на обитаващите днешна Добруджа гети. Край на скитската хегемония поставил успешният поход на Филип Македонски към Североизточните Балкани. В решителната битка край стените на Истрия Филип разгромил Атей. Взетата плячка — 20 хиляди жени и деца и 20 хиляди коне — говори за огромните сили на противниците и значението на победата. След създаването на Одриското царство в V в.пр.н.е. западнопонтийските градове имали вече силен и организиран съсед. Те плащали данък на одрисите и до покоряването на полуострова от римляните останали, макар и номинално, зависими от тракийските владетели.

efekt-2

Стефан Пройнов: Да припомним, че Филип Македонски не повтаря грешката на Дарий I и завладява само градовете. До ден днешен скитските гробници остават не осквернени някак си историческата памет остава да живее, може би. Ето и монета на Атей на която той е изобразен на кон яздейки и стреляйки с късият скитски лък. Тези лъкове са били иновация за времето си направени от рога на биволи, елени и дърво предимно Ясен като дървесина с тетива от сухожилия на елени са били достатъчно гъвкави и здрави и най-вече удобни за стрелба в галоп. А уменията им да се премятат на конете и да балансират да се провират под корема в бяг на конят и да се обръщат обратно и да стрелят в движение можем да видим съхранени в някой от руските народи и до днес. Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.

Аварите са народ нахлул през 6 век от източна Европа и централна Азия в централна Европа. През 567 година те завладяват Панония (днешна Унгария, Австрия и части от бивша Югославия) и основават своя могъща държава наречена хаганат. Най-големия си разцвет Аварската държава постига през 7 век, тогава територията ѝ се е разпростирала на север от Дунав – между Черно море и Алпите. В Аварския хаганат, живеели и много прабългари, част от прабългарските племена кутригури, оногури, както и славянски племена, които често участвали в походите на аварите; дори Византия им плащала данък. Аварският хаганат е основан през 562 година от владетеля Баян.

Съставът на населението е бил предимно от авари и прабългари, като военачалниците и голяма част от войската са били прабългари. Монемвасийската Хроника директно твърди, че аварите произхождат от прабългарите: „Аварите били по род хунски и български народ“. През 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия племена. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват славяни и прабългари, обсаждат град Солун. През 598 година е превзет Сингидунум, а през 626 година аварите обсаждат Константинопол. През 631 – 632 година възниква конфликт между аварите и прабългарите кутригури и утригури във връзка с престола и управлението на хаганата, в резултат на което значителна група кутригури се изселва от Панония и Илирия. От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 796 година е изтощен, но не и победен.

Кан Крум, също от рода Дуло (според свидетелство от 11 век и византийския сборник „Свидас“ от 10 век), се възползва от обстоятелствата и както пишат в историческите източници Крум „унищожил съвършено аварите“ 803 – 814 година, включвайки ги в пределите на Българската държава. Българският владетел Крум установява контрол над аварите и се установява българо-франкска граница в Панония.

Стефан Пройнов: единствената армия, която може да победи аварите е тази, която познава из основа тактиките и оръжията им и именно Кан Крум е този, който може да им се противопостави. Според българските хроники, кан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава.

Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско правосъдие. Оттогава в българския език остава фразата „Крумови закони“. Във византийския сборник „Свидас“ се описва унищожението на Аварския хаганат: „…Същите българи унищожили аварите. Попита Крум аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“

И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погубило народа им от това“.

Стефан Пройнов: В тези забравени истини идва възходът и падението. Като тръгнем от късият лък, който близо 10 века е правил дедите силни и непобедими и стигнем до преяждането с власт и алчността в човешката душа. Ето така изчезват народи и велики империи се превръщат в една територия. Днес гледайки символът на България – Мадарският конник, който е на гърба на монетите би трябвало да си спомним за онзи храбър народ на коне на който ние сме наследници. Монетите говорят, но имаме ли очи да ги видим, имаме ли историческа памет за да помним, имаме ли дълг към предците си и отговорност за идните поколения?

Loading...

Стефан Пройнов: Земя напоена с кръвта на храбри войни изковали свободата ни с лъкове и стрели днес е обвита с алчност и поквара, забравили сме заветите на Скитите, на Кубрат и на Крум сме обречени на гибел.



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от България

Езотерика и гени

Езотерика и гени

Стефан Пройнов: Езикът на гените. Езотериката е език на душата,…
Отидете горе