Константин и Елена – силата на майчината вяра

в История/Религия

Стефан Пройнов: Някъде между християнство и езичество, между култа към слънцето и преклонението пред небесните светила, озарени от жаравата на нестинарите, изплуват образите на син и майка. Те споделят една вяра и една цел – те са Константин Велики и Елена Константинополска.

Библията ни уверява, че краят на едно дело струва повече от началото. Животът на Константин е доказателство за това. Бог му отрежда ролята на първия християнски император. Името му от гръцки означава „постоянен и търпелив“, а историческите извори го обрисуват именно като такъв. Животът му е изпълнен с превратности. Докато е младеж, планират да отнемат живота му с коварство, но Провидението го избавя, защото му предстоят велики дела. Сигурно и днес, векове по-късно има скептици, които се съмняват в искреността на убежденията и делата му. Ние, хората все сме склонни да търсим скрити мотиви и понякога успяваме да ги открием. Нека да се вгледаме отвъд фактите.

За повечето от нас, запознати с историята на християнската църква, Константин е известен с налагането и спазването на Миланския указ от 313 г., с който се слага край на държавното преследване на християни в империята. Дори и да беше само това, никак нямаше да е малко, и едва ли е станало без Божието благоволение. Това обаче далеч не е всичко. Когато заема императорския престол Константин премахва статуята си от всички езически храмове и забранява да бъдат използвани. Смята себе си за отговорен пред Бога за здравето на своите подчинени. Изповядването на правата вяра става дълг за императора християнин.

Константин знае своето място. Фактът, че обявява себе си за християнин на 40 годишна възраст говори, че прави съзнателно решение по своя воля. Все пак над него стои единствено Бог. Никой не го принуждава. Когато пише писма до християни, той ясно заявява, че успехите и победите му се дължат на закрилата на Всевишния. На свой ред Константин закриля църквата, но определянето на доктрината не е негова работа, а дело на духовниците. Той обаче се грижи да няма ереси, затова през 325 година свиква събора в Никея, който е първият Вселенски събор, заклеймил арианството и утвърдил доктрината за Светата Троица такава, каквато е известна и днес. Константин обявява неделята за почивен ден, при който тържищата са затворени, а празнуването на Великден става официален празник.

Стефан Пройнов: Векове наред историци, богослови и милиони християни задават въпроса: Щеше ли Константин да е това, което е бил, без вярата и влиянието на неговата майка? Исторически погледнато, битката на Константин при Милвийския мост бележи края на една епоха, изпълнена с големи политически разделения и съперничество между многочислените августи и цезари. И за християни, и за езичници същото това събитие е изпълнено с провиденчески символизъм и съдържание. Константин повежда войските си на поход. В навечерието на битката се случва нещо, което влиза в историята като „Видението на Константин“. Този разказ стига до нас, благодарение на историята на Евсевий, който лично познава Константин, така че не трябва да се съмняваме в истинността му. Видението на императора е предшествано от искрена молитва, в която той от сърце моли Единствения върховен Бог, почитан и от собствения му баща, да му даде ясен знак. Според историята на Евсевий след пладне Константин вижда ярка светлина в небето под формата на кръст и изписани думите: „Под този знак ще победиш.“ Не само императорът, а и цялата му армия са свидетели на небесното знамение.

И за да няма съмнение, видението е последвано от сън, в който Сам Христос се явява на императора, носейки същия знак, който е видял в небето и му заповядва да го използва като защита. След като се събужда Константин поръчва на занаятчиите да изработят видения от него знак и така впоследствие се появява хоругвата или църковното знаме, с изобразен на нея кръст.

Каква обаче е ролята на Елена, след като бащата на Константин си отива млад и той не може да разчита на влиянието и съветите му? Познавачите на историята добре знаят, че майките на императорите са особено важни за тяхното формиране и поведение. Името на Елена също е знаменателно, то означава „светлина, сияние, избраница“. Животът ѝ прилича на необикновен роман с неочакван край. Предполага се, че е родена в семейство на ханджия, но макар и в живота ѝ да има период, в който е изоставена заради скромния си произход, Бог сякаш я възнаграждава за верността ѝ. Тя достига върховете на славата като императрица, майка на Константин I. Когато той става император, Елена получава титлата „августа“, заедно с всички почести, които произтичат от нея. Колкото и да спорят историците, изворите говорят, че Константин израства като християнин с неотлъчната подкрепа на майка си, чиято твърда вяра му служи за опора и той самият знае, че може да уповава на Божията помощ и закрила.

efekt-2

Заедно с Константин Елена е могъща закрилница на християните, която черпи щедро от имперската хазна, за да строи множество църкви. Тя следва примера на Христос, като помага на бедните, закриля онеправданите, облекчава страданията на затворниците. Всичко това ѝ носи обичта и почитта на обикновените хора. Историческите извори говорят, че на 80-годишна възраст Елена предприема мисия за откриване на Христовия кръст по заръка на сина си. Тя пропътува повече от 2 000 километра от Рим до Йерусалим. Когато пристига, разкопките по Светите места вече са започнали по заповед на Константин. Стефан Пройнов: Неслучайно Елена е известна като патрон на археолозите. Няма да коментираме нейните открития, защото те не са център на тези размисли. В центъра е вярата, която е била у майката, а тя я предава на сина си като най-голяма скъпоценност.

Loading...

Източник: evangelskivestnik.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе