Да си намериш квартира в София през социализма, си беше приключение, а разговорът с бъдещата хазяйка протичаше под формата на разпит. Тя пита, ти отговаряш. Следва дълъг списък от забрани.
Като отидеш на адреса и позвъниш на вратата, тя не се отваря веднага и ти усещаш невидимо око да те оглежда подозрително през шпионката. Първият въпрос е – за кого търсиш квартира. Не е „желателно“ да имаш семейство, камо ли деца! После – какво работиш или учиш.
За предпочитане е да си студент, още по-добре, ако сте двама, защото няма да можеш да си плащаш наема, пък и стаята е голяма за сам. Е, ако пък толкова не можеш да си намериш съквартирант, то си е твоя работа. Стаята струва 100 лв. за сам човек и 120 за двама, сякаш от това, че сте двама, квадратурата се увеличава. Шансовете ти намаляват, ако си студент от консерваторията и свириш на цигулка или учиш за оперна певица – ще вдигаш много шум и хазяйката няма да може да си почива. Разпитът продължава с въпроса пушач ли си, защото това е нежелателно.
После те въвежда в стаята за оглед. Ето, вижте колко добър изглед има, там отсреща живеят прочутите еди-кои си, ето кушетката, дюшекът е почти нов, столовете и масата скоро са боядисвани, гардероб няма, но тази закачалка е достатъчна и т.н. Килимът трябва да се пази, нищо че не е съвсем нов. Най-добре да се храниш навън, за да не включваш готварската печка и да хабиш тока, пък и да не се събират хлебарки… Един от най-невралгичните моменти в разговора са гостите. Не можеш да водиш гости, камо ли да остават с преспиване. Баня ли, че каква баня, нали има обществени… Все пак водата е скъпа.
Скоро можеш да установиш, че много бързо започват да ти намаляват хранителните продукти, тоалетните и козметичните принадлежности. Но си траеш, за да не разгневиш хазяйката. Отношенията в този тандем се дирижират изключително от наемодателя и не се контролират от никого.
Източник: retro.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.