Знаете ли историята на Часовниковата кула във Варна?

в История/Любопитно

Първоначално кулата е предназначена за наблюдателница на пожарникарите.

До тогава е съществувала дървена кула, която била полуразрушена, а още през ХVІІІ в. е имало часовникова, наричана Сахат тепе.

Проектирана е от градския инженер Сава Димитриевич с височина 20 метра. Допълнително се взима решение да бъде 24 метра. Часовниковият механизъм е доставен и монтиран от известния поборник и часовникар Отон Иванов.

Часовниковата кула е тясно свързана с живота на Отон Иванов. Той е един от мнозината интелегентни и предприемчиви българи, възрожденски дейци и поборници, които след Освобождението се заселват във Варна.

Отон Иванов е роден в Пловдив на 20.Х.1850 г. Учи в Пловдив и Панагюрище. Научава часовникарския занаят от баща си. Бил е хайдутин в легендарната чета на Илю войвода. През 1871 г. полага клетва лично пред Васил Левски.

През Априлското въстание е член на революционния комитет на Пазарджишки окръг. Назначен е от Георги Бенковски за ръководител на комитетската полиция. Край Асеновград е ранен. Преоблечен, прави опит да се добере до Пловдив, но е заловен и осъден на смърт чрез обесване.

Поради амнистия присъдата е заменена с доживотен затвор на остров Кипър. След Освобождението става околийски секретар на Пещера. По молба на Захари Стоянов написва „Кратки бележки за Априлското въстание”. През 1893 г. отваря часовникарско ателие, което се намира в кулата на градския часовник, и безвъзмездно се грижи за него до края на живота си. Умира през 1932 г. След неговата смърт за часовника се грижи синът му Иван Отонов. Той също поддържа Часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 година. Негов чирак още от 40-те години на миналия век и приемник днес е Боян Николов.

Срещат се случайно, когато майката на Боян му търси работа като чирак. Синът й иска да стане радиотехник, но мястото за чирак в единствената тогава работилничка за радиоапарати във Варна е заето. Тогава Иван Отонов го приема в своето часовникарско ателие. Започва от нулата, но с честност и усърден труд успява да спечели доверието на майстора и се превръща в негов избраник за пазител на кулата. Боян получава ключа към градския часовник и когато Отонов отсъства от града, той е този, който сверява времето. Майсторът имал само дъщери и за това за наследник на ключа избира него. След смъртта на Иван Отонов до днес ключът за Часовниковата кула държи Боян Николов.

efekt-2

Той е изцяло отдаден на работата си. Часовниковата кула е животът му. Зимата на 2005 година се налага да влезе в болница. Тогава приятели му се обаждат по телефона да му кажат, че часовникът е спрял. По това време валял мокър сняг, който се натрупал под стрелката и тя замръзнала на „и половина”. Бай Боян излиза от болницата, за да настрои часовника.

Преди време часовникарят не получавал никакво възнаграждение за труда си, докато един от заместник-председателите на Общинския съвет не го извикал да го пита колко пари взема. Бай Боян отговаря, че нищо не получава, просто ходи ей-така – да си свърши работата. Сега към пенсията си получава хронорар за поддръжката на часовника.

Днес той е на 82 години и може да бъде наречен Пазителя на времето във Варна. От средата на миналият век – далечната 1943 г. той сам поддържа часовниковата кула във Варна. От тогава механизмът на градския часовник работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа. Според твърденията на специалистите подобен часовник може да да работи едно хилядолетие, стига да има добра грижа. За да работи градския часовник, „пазителят на времето“ Боян Николов на два пъти седмично се изкачва до върха на кулата, по 90 стръмни стъпала, където вдига тежестите, които движат механизмите. Всяка пролет и всяка есен майсторът извършва сезонна профилактика.

Сега той обучава две момчета за свои наследници и вярва, че ако има кой да милее за този часовник, ще го има още 1000 години.

Източник: bgonline.eu

Loading...

Вижте повече на Bultimes EU



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе