Една българка в основата на династията Романови

в История

Преди време в „Десант“ излезе материал за тъжната съдба на царското семейство Романови. Малко известен е фактът, че в основата на тази династия стои една българка. Нека проследим историята й.

През 1613 г. Земският събор избира Михаил Романов за цар на Русия. Той се оженва за Мария Долгорукова, която умира само 4 месеца след това и трябва да си избере нова царица. Знатните болярски родове се надпреварват с красиви дъщери и голяма зестра, но за всеобща изненада Михаил не избира нито най-красивата, нито най-богатата.

Той се спира на Евдокия Стрешньова. На хората от най-близкото си обкръжение обяснява, че я е избрал заради българския й произход. Когато през 1552 г. Иван Грозни превзема столицата на тогавашната Волжка България – Казан, той се обявява за цар на руси и българи, но понеже избива голяма част от последните, над него тегне проклятието на последната българска царица Сююмбике (за която вече сме писали в „Десант“, б.р.): руските царе и техните царства да бъдат противни на Бога, докато на престола не седне българин.

Това се оказва съвсем вярно, защото именно по времето, когато цар е Борис Годунов, който е с български произход, царството се стабилизира и бележи разцвет. Сега, според Михаил, понеже той е русин, на трона до него трябва да седне българка, за да не тегне проклятието над царя и господарството. Евдокия наистина има български произход. Дядото на нейния баща е брат на кан Акрам и на Сююмбике, който след превземането на Казан създава в Прикавказието независимо българско владение, което просъществува 110 г.  Така през 1626 г. Евдокия става руска царица. Тогава тя е на 23 г.

Цар Михаил иска да му се роди наследник. Първото му дете обаче е момиче, второто също, едва третото е момче. Евдокия ражда 10 деца, но по необясними причини почти всички умират в ранна възраст. Лично патриархът ги кръщава в златен купел, на момчетата леят куршум, на момичетата вплитат в косите перли, но нищо не помага – децата умират най-често на възраст между 3 и 8 г.

Понеже никой не може да обясни причината, се обръщат към един странстващ монах, за когото се знае, че е пребродил много земи, изчел е старинни писания, слави се като вещ лечител, а даже прави и разваля магии. Цар Михаил нарежда да го намерят и да го доведат в двореца. Когато на монах Инокентий му казват за какво са го повикали, той иска срок от 2 месеца преди да даде отговор. Не е известно къде е ходил през това време, но когато се връща в Москва, казва на цар Михаил и на царица Евдокия, че трябва да заченат следващите си деца в Казан и тогава те ще бъдат опазени от болести и смърт. Така се раждат Наталия и Алексей, които доживяват до зряла възраст.

Осигурила наследник на трона, Евдокия се отдава на държавническа дейност. Създава първата библиотека в Москва и разкрива светски училища за юноши и девойки. По нейна идея към манастирите се създават лечебници и приюти за сираци, които подпомага със средства от царската хазна.

Така се поставя началото на Романската династия, която управлява Русия до 1917 г. По странно стечение на обстоятелствата има много прилики във фактите и събитията, когато е създавана династията и когато тя е престанала да съществува.

Цариците не са рускини, а българка и германка. Наследниците се казват Алексей, които не са с добро здраве и за тях се грижи монах. Династията се създава по време на война (с шведите) и престава да съществува по време на Първата световна война. При възкачването си на престола Михаил Романов се е намирал в Ипакиевския манастир, а последният император Николай ІІ Романов е убит в Ипакиевата къща.

Според академик Залидов Романови са пропуснали шанса си да се утвърдят като първостепенна династия в Европа след победата над Наполеон. Тогава те е трябвало да завладеят европейските територии на Османската империя, включително и Истанбул, като по този начин реално станат наследници на Византийската империя.

Друга голяма грешка е, че продават Аляска и Алеутските острови за 7,2 млн. долара, недооценявайки тяхното стратегическо значение като територия и източник на природни ресурси. Впоследствие се оказва, че Аляска и Алеутските острови не са продадени, а са отдадени на концесия за 100 г. и през 1956 г. е трябвало да бъдат върнати на Русия.

Тогава обаче начело на Съветския съюз е Хрушчов, който развива тезата за мирно съвместно съществуване, визирайки на първо място отношенията между СССР и САЩ, така че не поставя въпроса за връщането на Аляска и Алеутските острови.

Американците изчакват да изтече 100-годишният срок на концесията и през 1959 г. обявяват Аляска и Алеутските острови за техен щат. Тогава променят руските наименования на селищата с американски.

Може би по примера на съветските братя и Тодор Живков през 1978 г. не поставя въпроса за връщането на Северна Добруджа, която по Санстефанския договор е дадена на Румъния за срок от 100 г.

А китайците едва изчакват да изтече договорът с Англия за Хонг Конг и през 1997 г. го присъединяват към държавата си. Индия прави същото с португалската провинция Гоа, Индонезия – със Западен Ириан, Япония – Окинава.
А България дори не прави опит да си върне поне Западните покрайнини.

Loading...

Източник: desant.net

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе