Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил” – Възкръснал от пепелищата, за да просъществува навеки

в История/Религия

Възкръснал от пепелищата, за да просъществува навеки. Като че ли, това е първата мисъл, която се прокрадва в ума на всеки, запознал се отблизо с историята на Дряновския манастир.

Подобно на много други свети християнски места и тази обител е разрушена по време на османското нашествие, прекършило живота на стария средновековен манастир. Възстановен наново, той пак бива подпален от турците, за назидание на християните. Сегашният си вид манастирът придобива по времето на игумена Рафаил (1824-1855), който възобновява обителта и съгражда нов църковен храм. Мястото се оформя, като обширен религиозен комплекс, чийто силует впечатлява всеки пътник или богомолец, преминал през него. Но притегателната сила на манастира не се изчерпвала само с хубавата архитектура. Съществувала и богата манастирска библиотека, съдържала един от ранните преписи на „История славянобългарска”, за нещастие унищожена при опожаряването на обителта от турците по време на Априлското въстание (1876), когато изгоря и цялата библиотека.

Озлоблението, което турците изпитвали към манастира било обяснимо. Дряновските монаси дейно участвали в националноосвободителната борба на българите срещу поробителя. Тук са намирали подслон Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев. Пахомий Стоянов, йеромонах в манастира, сам е бил член на революционен комитет, което още повече допринася да превръщането на обителта в крепост на българщината.

Паметни остават дните по време на Априлското въстание, в които поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, заедно с още 200 четници се барикадират в манастира и водят неравен бой с башибозука и с редовната турска армия. Цяла седмица турските орди се опитват да превземат обителта. Накрая близо осем хиляден аскер, подпомогнат от артилерия, щурмува святото място, избивайки голямата част от въстаниците и разрушавайки манастира.

Но не било съдено святото място да погине от ръката на поробителя. Непосредствено след Освобождението, родолюбивите българи възстановяват манастира, като построяват и мавзолей-костница, в памет на загиналите въстаници, за да се помни техния героизъм и да се знае, че българският род ще пребъде.

ОТБРАНАТА НА ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР 1876 г.

Дряновският манастир” Св. Арахангел Михаил” заема особено място в летописа на Априлското въстание през 1876 г. в Първи търновски революционен окръг. Той е свързан с героичната епопея в девет дневните отбранителни боеве/29 април – 7 май / на 192 въстанници от четата на поп Харитон, обсадени в манастира от 10 000 редовна турска войска с артилерия и трихиляди башибозуци и черкези.

Планът на въстанието в Първи революционен окръг предвижда провеждането на комбинирани бойни действия от масово въстание и извеждане на въоръжени чети към Балкана за отбрана на старопланинските проходи от Твърдишката до Трененската планина. При получаването на сигнала за бунта въстаниците от селата Бяла Черква, Михалици, Дичин, Вишовград, Голямо Яларе/Русаля/ се явяват на 28 април вечерта на сборния пункт в местността Локвата на Дочето в с.Мусина. На проведеното районно съвещание за войвода на четата е избран поп Харитон Станчев Халачев, за негови помощници – Бачо Киро Петров и Христо Караминков – Бунито. За военен ръководител е определен кадровият офицер от руската армия, българинът Петър Пармаков, знаменосец на четата става Димитър Атанасов – Русчуклийчето. Като организационна структура четата наподобява на самостоятелна бойна единица, която изпълнява конкретно поставена задача -да се насочи и заеме района Конар балкан, разположен между Габрово и Трявна.

Бойният път на четата на поп Харитон започва от с.Мусина малко след полунощ на 29 април. При проливен дъжд тя се насочва в направление към Трявна. Командването на четата обаче допуска редица слабости, които оказват влияние върху по-нататъшния ход на събитията. Не се вземат предпазни мерки за скрито изнасяне на четата1 за охрана пред и зад колоната, в резултат на което едва при пристигането в Дряновския манастир към 14 часа на 29 април воеводата поп Харитон разбира, че две турски потери – редовна войска от Габрово и тръгналата след въстаниците потеря от башибозук и черкези са започнали да обграждат манастира. При тези обстоятелства командването взема най-правилното решение четата да остане в манастира като се организира кръгова отбрана с целесъобразен боен ред – ядро и бойно охранение около манастира от четири групи по 10-11 души. Вземат се мерки за подобряване условията за отбрана.В манастирските зидове и стените на сградите са направени отвори, служещи за бойници при стрелба, прозорците се затварят с каменни плочи, които служат като щитове за стрелците.

Въпреки решителното превъзходство на турската войска в числеността, наброяваща около 10 000 души, в стрелковото въоръжение и наличието на артилерия /две крупови оръдия/ четата на поп Харитон продължение на девет дни, от 29 април до 7 май, води успешни отбранителни боеве и оказва упорита и твърда съпротива. На 1 май въстаниците отхвърлят първото предложение да се предадат. По обяд воеводата поп Харитон при правенето на фишеци е ранен тежко от експлозия на барут. Командването на четата поема Петър Пармаков. На четвъртия ден от обсадата турците въвеждат в боя артилерия, докарват “байрам-топ”, и правят второ предложение на въстаниците да се предадат. След категоричния отказ на 3 май въстаниците отблъсват нощна атака на манастира. На шестия ден турците атакуват решително, но дават значителни жертви, без да постигнат успех. Отбраната продължава да е упорита и твърда. Турците подлагат на кръстосан огън целия манастир, загиват първите въстаници. Командването на четата, след поредното разузнаване на обстановката на 7 май, получава информация за пристигането на командира на Втора дунавска армия Фазлъ паша с един табор войска и две крупови оръдия. При това положение воеводата взема решение да се пробие с бой обсадата и четата да се изтегли в Балкана. Пробивът започва през нощта срещу 8 май. Преди това въстаниците се прощават с поп Харитон и другите тежко ранени четници, след което излизат през задната врата. Определеният преден отряд първоначално разбива турското бойно охранение, но в тъмнината и извилата се силна снежна буря четата се разпръсва в три посоки. Основното ядро, водено от Петър Пармаков влиза в ожесточен неравен нощен бой, при който загиват всички въстаници. Втората група също е разбита. Отделни четници, между които Бачо Киро Петров и Христо Караминков – Бунито успяват да се изплъзнат от преследващите ги турци и се укриват в горите. При влизането си в манастира турците проявяват изключителна жестокост като избиват всички останали там тежко ранени четници, между които и воеводата поп Харитон. В руините на напълно разрушения Дряновския манастир и в неговите околности загиват общо 145 въстаници.

След Освобождението на България тези свидни жертви пред олтара на свободата не остават забравени. Още по време на войната по нареждане на Недю Жеков, който е назначен за управител на Дряново и Трявна се прави пълен списък на участниците в четата на поп Харитон и се събират костите на всички убити въстаници при боевете в Дряновския манастир. През 1880 г.разрушеният манастир е възстановен.. По инициатива на Търновския окръжен съвет през 1895 г. се взема решение подвигът на героите от дряновската епопея през 1876 г. да се увековечи с издигането на паметник в двора на манастира, в който да се поставят свещените костите на героите. Проектът на паметника-костница се възлага италианския архитект Джовани Мусути, който по това време е на служба в търновската община. Той е изграден от бял камък. Фигурата на въстаника е изработена от скулптура Лука Аржини в Рим от бял мрамор. Освещаването на паметника-костница става тържествено на 8 май 1897 г.

Loading...

Източник: portal.ihist.bas.bg

Последни от История

Отидете горе