Димитър Благоев имал брат близнак

в История/Любопитно

Малко известен е фактът е, че Димитър Благоев-Дядото е имал брат близнак. Неговото име е Никола. Двамата са родени на 14 юни 1856 г. в село Загоричани, Костурско. Днес това е в Гърция. Дядото е политик и философ.

Основател е на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Злоупотребявал с три неща – с цигарите, с кафето и с работата. С другари често засядал на чаша бира в кафе-ресторанта „Златният елен”, който се намира на гърба на двореца. В кръчмата си има запазено място. В компанията му обикновено бил и духовитият публицист Георги Кирков.

Благоев не обичал да ходи нито на кино, нито на театър, тъй като смятал тези удоволствия за загуба на ценно време, но пък не пропускал работническа вечеринка. Познавал само пътя от редакцията до жилището си и до Народното събрание. Из останалите улици минавал само на първомайските манифестации. Често поставял партийните дела над семейството си. Постоянните му полемики с противниците на социализма го увличат и го оставят неведнъж без препитание.

Заради партийните му пристрастия го гонят от длъжността на чиновник в Министерството на финансите, уволняват го като учител. Многобройното му семейство преживявало с учителската заплата на жена му Вела и благодарение на щедростта на партийни другари. През 1913 г. многолюдната фамилия живеела под наем в къща, която е близо до външната порта. По-късно партийната организация събира средства и закупува къщата на ул. „Дебър” 34, сега „Лайош Кошут”, за да има къде да живее вече болният Благоев. В работния кабинет на къщата, която сега е музей, може да се види леглото му, подарък от група дърводелски работници. В същата стая през 1922 г., седнала на стол до главата на баща си, Стела Благоева записва разказите му.

Диктовките са по молба от ЦК на партията, молба, която за Дядото има силата на заповед. След като ги изчита, собственоръчно пише предговора и заключението към автобиографията си. На писалищната маса и днес стои стъклена мастилница, подарък от ЦК на партията през 1911 г. по повод 25-годишнината от обществената му дейност.

Мастилницата е внесена тайно в работния му кабинет на Лъвов мост заедно с другите му подаръци. Другарите му предприели „конспиративната” акция в негово отсъствие. Всички знаели, че Дядото отказва подаръци. „Никакво честване, никакво тържество!”, казал ядосан Благоев, след като разбрал каква изненада му готвят.

Когато се нервирал, не повишавал глас. Само брадата започвала да подскача на гърдите му. На следващата сутрин след тържеството Дядото вижда кабинета си преобразен – нов килим, нова писалищна маса, върху нея – стъклена мастилница и ваза с цветя. До масата – красиво кресло. Чак след като му казали, че промяната е по партийно нареждане, спрял да протестира. С този довод го убеждават и да позира за портрет и скулптура. В една от стаите в музея и днес стои пианото, на което Стела е преподавала уроци. Над него е портретът на Благоев, нарисуван от ръката на Евгения Георгиева през 1921 г. Дядото е вече наистина старец.

Съвременниците му го описват като нисък на ръст. Враговете му го наричат „арнаутин” и „инат”, но съмишлениците му виждат скрита мъдрост в мълчанието му. Заговорел ли, всички млъквали, въпреки че не бил факир на словото като приятеля си Георги Кирков. Сказките му обаче завладявали със своята убедителност.

Вела Благоева, чието моминско име е Виктория Живкова, е призната за първата българска журналистка и първата жена марксистка. От брака им се раждат четири деца – Стела, Наталия, Владимир и Димитър. Най-малкият син Митко оставя името си, записано в историята на родния спорт. Той е един от съоснователите на футболния клуб „Славия”.

Митко загива в края на Първата световна война при отстъпление на нашите войски. Благоев е съкрушен, но крие от всички скръбта си. Месеци наред мълчи, пуши цигара след цигара, разхожда се из кабинета замислен. Приятелят му Георги Кирков е единственият, пред когото дава воля на чувствата си. „Пръв път видях този сдържан, с желязна воля човек със сълзи на очите. Но той бързо се съвзе и каза: „И това ще преживеем”, разказва Георги Кирков пред съпругата си Тина.

След края на Първата световна война ударите за семейството следват един след друг. Вела Благоева умира през 1921 г. През 1923 г. Дядото изживява тежко поражението на Септемврийското въстание и умира през май 1924 г. Нито едно от четирите му деца не оставя наследници.

След атентата в църквата „Света Неделя” през 1925 г. Владимир е арестуван и убит в полицията. Стела, първото дете в семейството, завършва музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. Преподава в Трета мъжка гимназия, но след атентата в църквата е уволнена. Двете заедно с Наталия са арестувани и отведени на разпит. Стела престоява няколко месеца в Централния софийски затвор. Там я застига вестта за смъртта на съпруга й Коста Янков, съветник по военните въпроси на ЦК на партията. Убит е заедно с още няколко свои съмишленици в дома на полковник Коджейков. По решение на ЦК на партията през 1926 г. Стела и Наталия емигрират в Съветския съюз. Наталия умира в Москва през 1943 г. Стела надживява двамата си братя и сестра.

Източник: retro.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

Последни от История

Отидете горе