Големият мъж на Възраждането – Драган Цанков

в История

Едно от най-характерните качества на забележителния деятел на Възраждането в България, Драган Цанков, е неговата фанатична вяра в гения на българския народ.

Роден в Свищов на 9 ноември 1828 година, той е шестият, най-малък син в семейството. Кръстен е Димитър, но по-късно сменя името си на Драган – не искал да носи гръцко име…

Братът на Драган Цанков, Антон, е един от основателите на дружеството на свищовските търговци във Виена ‘Напредък’. В периода преди Освобождението дружеството дава стипендии на български деца да учат за учители.

Първата ‘политическа’ акция на Драган Цанков е на Велики четвъртък 1843 година, когато в църквата ‘Св. Преображение’ в Свищов идва да служи Търновският митрополит – архиепископ Неофит Византиос. В тази църква се е служело на гръцки. За да не може владиката-грък да прочете 12-те откъса от Евангелието на гръцки, Цанков и приятелите му успяват да откъснат страници от него и да изнесат другите богослужебни книги с цел провеждането на службата да стане на български. Нещо повече – когато все пак донасят гръцко Евангелие, откъдето владиката да чете, Цанков кара хората си да гасят свещите при четене на гръцки и да ги палят само при четене на български.

През 1844 година младежът заминава за гр. Елена, където остава 1 година, след което получава стипендия да учи в семинарията в гр. Одеса. Две години по-късно той се озовава в Киев, където постъпва в гимназията. След това заминава за Румъния и накрая се озовава при брат си Антон във Виена.

Именно във Виена е първото значимо постижение на двамата Цанкови. Те издават ‘Граматика на българския език’, която не е основана на църковно-славянски или старобългарски език, а на говоримия български език. Граматиката на братя Цанкови изиграва важна роля. Тъй като е издадена на немски език, в една от водещите европейски столици, тя показва на света, че има народ, който има свой език, а не само народни говори. Този език е консолидиран, има своя граматика и правила. Следовавтелно е знак за формирана нация…

Със заем от 50 000 гроша от другия си брат, Стамат, Цанков купува печатаница, която иска да инсталира в Свищов, където по Дунав е можело лесно да се доставят консумативи за нея. Нещо повече, още във Виена Цанков започва да работи като печатар, за да научи как се борави с тази техника.

За жалост, той не получава разрешение за печатницата в Свищов, закарва я в Цариград и успява да уреди нейното откриване там. Тя е наречена ‘книжицата’ на братя Цанкови и в нея до Освожобдението са издадени над 2000 книги. В Цариград Цанков създава и Община за българска книжнина. За 3 години ‘Български книжици’ публикуват над 100 западни произведения на български език.

Цанков използва създадените си връзки и урежда обучението на други българи в чужбина. Той изпраща Васил Друмев да учи в Одеса. Урежда своя 16-годишен съгражданин Григор Начович във френския лицей в Бебек – Цариград, а после и в Париж. Той помага на десетки други сънародници за тяхното образование. Самият Цанков на няколко пъти работи като учител. Един от неговите ученици е революционерът Ангел Кънчев.

В Цариград Цанков започва да издава ‘Месецослов’, където помества ‘Кратка българска история’, претърпяла скоро след това 5 издания. През 1859 година той основава свой вестник и го нарича ‘България’. Това е имало ефект на взрив. Била е нужна голяма смелост за такъв предизвикателен ход. Вестник ‘България’ заявява своята ясна линия – противопоставяне на панелинизма и панславизма. Вместо това Цанков лансира френския език и литература, френската педагогика и наука.

В една от първите си уводни статии вестникът пледира за българска литургия и духовенство и за опазване на нашата народност. Вестник ‘България’ започва да се чете навсякъде, където има българи.

Драган Цанков е активен участник в църковните борби. На 18 декември 1860 година заедно с група от 120 души той се явява при католическия нунций в Цариград. Там те обявяват преминаването на българите към Ватикана. Този ход е бил натиск към партията на ‘умерените’ и коз в споровете с Русия и Вселенската патриаршия, които са противници на българската кауза за самостоятелна българска цъкрва. Пак по това време Цанков изпраща мемоар до френскяи император Неполеон III с искане за френска защита над българите. В него той подчертава, че принадлежи към една от най-забравените нации в света. Франция застава зад унията. Нещо повече – императорът дарява значителни лични средства в подкрепа на нейната кауза.

След обявяването на Унията руските дипломати получават инструкция да започнат да подкрепят исканията за православна българска йерархия чрез Патриаршията. С един удар българският въпрос става част от европейската политика. Съвсем очевидно е, че именно Унията отваря пътя към създаването на Българската екзархия през 1870 година.

През 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе и помощник-управител на Нишкия и Видинския санджак. През следващите години е учител в Цариград.

През 1869 година в Браила Драган Цанков става учредител на Българското книжовно дружество /днес БАН/. На следващата година се създава Екзарахията, а самият Цанков е избран от 4 епархии за представител на смесения Епархийски съвет.

През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание. Те пристигат във Виена със задачата да обърнат общественото мнение в Европа в българска полза. Мисията изглежда невъзможна, още повече, че Високата порта изпраща нареждане до своите дипломати да организират контра-кампания против Цанков и Балабанов. Но двамата, с мизерните средства, с които разполагат, правят невероятна не само за времето си, но и за модерните времена, европейска кампания на най-високо ниво.

Мисията на Цанков и Балабанов приключва с триумф на българската кауза в Европа. Това наистина е най-големият външнополитически и дипломатически успех на българските възрожденци. Българският въпрос е поставен на масата на европейските сили и е станал част от Източния въпрос. Неговото решаване е неизбежно. И това става съвсем скоро…

След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. и ярък радетел на конституционализма. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.

Режимът на пълномощията, оглавяван от княз Александър Батенберг, е репресивен режим в България, установен с държавен преврат от 27 април 1881 година. По време на този режим Конституцията е отменена и в страната действат военновременни закони.

От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява Търновската конституция, тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на Либералната партия, която е основен идеолог на Конституцията.

След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 година, князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци и на Консервативната партия.

Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. „непримирими“ либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.

През 1886 г. Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия /1901 – 1903/, Драган Цанков е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, той се оттегля от политическия живот.

Драган Цанков умира на 11 март 1911 година.

Източник: krasotata.net

efekt-2

Вижте още от bultimes

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе