Стефан Пройнов: В древен Египет се смятало, че душата се състои от девет отделни части, които били интегрирани в цялостна индивидуалност, но имали различни аспекти.
В множество древни култури, като тези намерени в Азия, Африка и дори Америка, откриваме концепция за душата, аналогична на концепцията, развита от религиите на Юдео-Християнската група (включително исляма) и европейската философия.
Душата, от ведическа гледна точка, е съществото, което по природа е вечно (без раждане или смърт, или без начало или край), от субстанция, различна от тази на физическото тяло, и което има собствено съзнание.
От тази гледна точка материалната наука или тази, която изучава физичните или материални явления, е ограничена, понеже не може да изучава духовните явления, тъй като естеството им се различава от физиката.
Но точно както тези древни култури обясняват подробно концепцията за човешката душа, древните египтяни, известни като една от най-напредналите древни цивилизации, съществували на Земята, развили изключително интересна концепция, която обяснява човешката душа.
СТЕФАН ПРОЙНОВ-ДУШАТА НЕ БИЛА ПРОСТО ХАРАКТЕР, А СЪСТАВНО СЪЩЕСТВО ОТ РАЗЛИЧНИ ЕСТЕСТВА, ВСЯКО ОТ КОИТО ИМАЛО СОБСТВЕНА РОЛЯ В ЖИТЕЙСКИЯ ПЪТ И ОТВЪДНОТО.
Древните египтяни били убедени, че човешката душа била съставена от ДЕВЕТ основни части: Ren, Ba, Ka, Shuyet, Jb, Akh, Sahu, Khat и Sechem.
(Забележка) В някои епохи се смятало, че душата е съставена от пет части, а в други от седем, но като цяло девет. Тук ще разгледаме ДЕВЕТТЕ части.
В допълнение към компонентите на човешката душа, се вземало предвид и човешкото тяло, наричано Ha – Haw, което се интерпретирало като сбор от телесните части.
Jb (Сърцето) било изключително важна част от египетската душа. Вярвало се, че се образува от капчица кръв от майчиното сърце по време на зачеването. В древноегипетската митология сърцето било ключът към отвъдния живот.
Shuyet (Сянката) винаги присъства. Древните египтяни вярвали, че сянката обобщавала това, което човек представлява.
Ren (Името) било друга важна част от душата. Името на човека се давало при раждането и египтяните вярвали, че то ще живее дотогава, докато било споменавано.
Bâ (Личността) Резюмирано, древните египтяни вярвали, че личността е това, което прави човек уникален.
Ka (Жизнената искра) Според древните египтяни КА била жизнената концепция на душата, тъй като отличава живия от мъртвия човек.
Khat (Тялото) Физическото тяло, което според древните египтяни, когато почине, предоставя връзка между душата и земния живот на човека.
Akh (Безсмъртният Аз) според древните египтяни Akh бил трансформираният безсмъртен Аз, който предоставял магическо обединение на Ba и Ka.
Sahu (Съдията) бил аспект на Akh, който идвал при човека като дух или насън. Sahu се отличавал от всички други аспекти на душата, след като човек бил „оправдан” от бога Озирис и оценен като достоен за вечно съществуване.
Sechem (Друг аспект на Akh), който му позволявал да владее обстоятелствата. Бил считан за жизнената енергия на човека, която се проявявала като силата да се контролират нечии обстоятелства и последствия.
Освен това, според древните египтяни човешкото същество имало осем степени на личността:
“Ren“ или „името”, което можело да продължи да съществува в зависимост от правилно балсамиране.
“Sejem” е енергията, силата, светлината на починалия.
“Aj” е обединението на Ka и Ba по отношение на завръщане към съществуване.
“Ba“, което прави индивидуалното същество това, каквото е; отнася се и за неодушевени неща. То е най-близо до западната концепция за душата.
“Ka” жизнената сила. Поддържа се чрез жертване на храна за покойния.
“Sheut или Shuyet” е сянката на човека, представяна от напълно черна човешка фигура.
“Seju” означава физическите останки на човека.
“Jat” е плътската част на човека.
Стефан Пройнов: Както обичам да казвам като си отидем от този свят ще вземем със себе си само честа и достойнството си – който ги е съхранил обаче.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
