Половин век комунистите у нас за какво ли не си измиват ръцете с Вълко Червенков, толкова, че чак е съмнително дали дяволът е бил толкова черен.
Малцина знаят, че Червенков с неговото подчертано достойнство, човек с осанка, едър, изправен, с вродено чувство за лично превъзходство, с лице на интелигент е бил единственият от лидерите на социалистическите партии, който е внушавал респект у самия Сталин. Единствено нему Бащата на народите позволявал да не му цепи басма.
В личния си живот бил скромен, обикновен, давал пари назаем които не търсел за връщане на мнозина от работещите в резиденцията Бояна, където Червенков прекарвал почти цялото си време като министър председател и генерален секретар. Там се провеждали заседанията и на Партията, и на правителството. Имало киносалон, обичал да гледа филми, по човешки заспивал по време на прожекции, та операторът на по 4-5 пъти прекъсвал прожекцията, задрямвал и когато го бръснели на терасата, играел табла с обикновени хора, уважавал съпругата си Елена, наричал я хазяйката. Лъжа опашата е любовната му връзка с оперната прима красивата Нели Карова.
Истинска война води Червенков в свое време с Държавна сигурност и съветските специалисти. Той заварва една фактическа шестнадесета република с губернатор посланикът Михаил Бодров. Пръв негов гаулайтер бил пък главният съветник на българската ДС чекистът генерал Филатов. Всъщност още през 1949 г. Червенков води битка със съветските специалисти, цял екип, пристигнал тук дори с машинописка за да режисират процеса срещу Трайчо Костов. Червенков удря с юмруци по масата и само на него се дължи, че по процеса е произнесена една смъртна присъда, а не четири, както е било замислено в Москва.
Когато на 7 януари 1950 г. Георги Цанев поема МВР, той заварва на бюрото си две папки. На едната пишело „Докладва на Червенков”, на другата „Докладва на Филатов”. Съдържанието на първата папка било филтрирано. Фактическият господар на ДС били Филатов и Бодров. Апетитът дошъл след процеса срещу Трайчо Костов. Шепа следователи, близки на Филатов, до такава степен превърнали ДС в държава в държавата, че били в състояние да пратят на въжето обвинен в шпионаж и когото и да било от Политбюро и ЦК на БКП. Червенков научава за подготовката на обвиненията като врагове с партиен билет срещу Антон Югов, Добри Терпешев, Цола Драгойчева, Георги Цанков, Петко Кунин. Същите следователи тровели вече живота на Славчо Трънски, Денчо Знеполски. Червенков не се поколебава да стигне до Сталин и да му заяви, че не може да търпи в България перифразиране на лозунга „Вся власть советом” във „Вся власть синекапцем”. В негово време офицерите от ДС били наричани синекапци. Заявил, че у нас се копира съветския опит в репресиите, че се прекалява. Сталин заявил по повод издевателствата, че щом са вече в ареста, отишлите там не са на курорт. Червенков вместо да си вземе бележка, връщайки се в България, строява ДС и недвусмислено обявява: :Махнете тоя режим”.
Това спасява хора като Славчо Трънски и други, над които вече висял дамоклевият меч. Не спира и до тук. Вика Бодров и му заявява, че тук – в София, се слуша неговата воля, когато бъде в Москва, там ще прави каквото Бодров му каже. Губернаторът обаче не мирясва. Червенков отново стига до Сталин. Още същата вечер след разговора му с Кремълския диктатор Бодров получава нареждане в срок от 24 часа да напусне страната.
Борбата продължава и се води с променлив успех, но все пак Червенков успява да натика в лагери и затвори почти всички от оная тайфа в ДС, която преди това пращала там стотици честни хора. Чак до 1955 г. продължава тая битка.
Разбира се, времето на Червенков е време и на грешки, време на култ към личността му, но истината е, че той е първият от социалистическите лидери, който повежда битка срещу култа към личността си. Но и тук битката е неравностойна. Червенков греши, като смята, че причината е единствено субективна, а не в самата система и се бори да подобри системата, нещо което никога не е давали резултат. Това е неговата драма. Той пръв в Източния блок прави опит да раздели Партия и държава. Напуска поста генерален секретар на партията, за да остане само премиер. И прави това повече от две години преди прословутия XX конгрес на КПСС. Този конгрес обаче развързва ръцете на десетки фюрерчета от висшия ешалон на БКП, за които Червенков беше заплаха. По време на един лов безличният до тогава Тодор Живков, посочен за първи секретар на партията лично от Червенков, споделя с неколцина авери, че е време да започне с генералната чистка. Последва Априлският пленум и краят на ерата Червенков.
Борис ЦВЕТАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
