Стефан Пройнов: Какво може да ни разкаже златният статер на Lampsakos ли, много! Лампсак или Лапсеки е пристанищен град на малоазийския бряг във вилает Чанаккале, Република Турция.
Градът е основан от гръцки колонисти от малоазийския град Фокея през 6 век пр.н.е. Скоро след основаването си става основен съперник на близкия град Милет контролиращ търговските връзки през Дарданелите. Днешното име на града е турско производно на древното Лампсакос.
Стефан Пройнов: Прието е, че майстори от Лампсак изработват фиалата от прочутото златно Панагюрско съкровище. Ще дойде ден и и тази лъжа ще бъде развенчана има доказателства но това не е темата днес.
Този град е свързан с късната история на България.
През 1235 на голям църковен събор в Лампсак с участието на представители на всички източни православни църкви е възстановена Българската патриаршия, а архиепископ Йоаким тържествено е провъзгласен за патриарх.
В началото на 19 век в района на града се заселва българска колония, която живее там до 1914 г., когато се изселва окончателно в България. Бежанци от Лампсак основават градчето Неа Лампсакос (в превод Нов Лампсак) на остров Евбея.
Например Лампсакос има легендарно минало, той е бил чест източник на спорове между воюващите сили, сменяйки страната към която принадлежи градът често се причислявал към Лидия, Персия, Атина и Спарта между шести и пети век пр.н.е. Това е първият древногръцки град-държава, чиито златни монети достигнаха широко международно разпространение, доказателство за неговия просперитет и влияние. Действайки като наследник на персийските златни монети на цар Дарий, статерът на Лампсакос запазва стандарта за тегло, установен от статерите на Дарий, и става много популярен, не само в земите на персите, а достига по търговските пътища от Сицилия до Черно море.
Стефан Пройнов: Откриван е по нашите земи в колективни находки не само в южното черноморие в градовете държави, а и на север към „Тиризис” откривани са такива и в дълбочина в страната най-вероятно са навлизали по няколко търговски пътища – по суша и по вода през делтата на Дунав.
Стефан Пройнов: Елините са били склонни да издават златни монети само за да отговорят на незабавно търсене, обикновено причинено от голям дълг или криза. Лампсакос обаче извлече значително богатство от позицията си на стратегическо пристанище и следователно имащо значителна нужда от редовно и постоянно производство на древногръцки монети заради огромният приток на търговци.
Търговските градове държави често се е налагало да откупуват своята независимост затова и са притежавали огромни количества от благородният метал. Тези древногръцки монети статери на Лампсакос са едни от най-привлекателните древни златни монети не само заради високия си стандарт на артистичност, но и поради разнообразието на техните дизайни. През 60-те години, през които градът емитира златни монети, са произведени над 40 различни лицеви монети.
Стефан Пройнов: Обикновено в другите монетни дворове се имитират монети с ликът на Атина, Аполон, Александър или Филип както и други, но интересното е, че с малки корекции на реверса на задната страна има корекции на монограми или добавяне на някой дребни символи, а тук се пипа лицето (предната страна – аверса) и то в десетки видове иконографии. Това ниво на креативност е необичайно, тъй като съвременните монетни дворове обикновено поддържат своите златни монети последователни от година на година, като правят само незначителни промени.
Тази конкретна древногръцка монета е отсечена в края на класическия период и носи главата на Зевс, царят на гръцките богове, във фантастичен портрет с превъзходен стил, със скиптър с връх на лотос на рамото му. Обратната страна понякога се нарича общ „крилат кон“, или Пегас както си го наричаме идвайки от митологията и това е най-известният кон в древността.
Стефан Пройнов: Този обратен дизайн остава последователен през цялото времетраене на златните монети на Лампсакос и се приема като символ на града. Той става толкова разпознаваем, че монетният двор не го променя, и се превръща в нещо като герб на града дори не се налага да добавят никакъв надпис, за да идентифицира техните емблематични златни монети, въпреки използването на надписи и монограми при другите градове държави.
Стефан Пройнов: Специално тази монета има своята история тя е принадлежала на принц Александър Чатовской от Русия, роден през 1777 г. Той председателства Смоленск и подобно на голяма част от благородниците от онова време е бил покровител на изкуствата. Той лично превежда много произведения от френски на руски , включително L’Orphein de la Chine на Volatire , публикувайки го през 1809 г., и Abufar, ou la famille arabe на Жан-Франсоа Дюси през 1815 г. Той също така написва няколко свои собствени произведения, включително романтична комедия, базирана на романа на Уолтър Скот The Fortune of Nigel. Неговата колекция от монети е продадена през 1908 г. в разпродажба на Brüder Egger , в която тази монета е в партида номер 539. Тази монета по-късно е използвана на корицата като труд на Агнес Болдуин Брет (1876-1955) в нейната значителна работа Lampsakos: The Gold Staters, Silver and Bronze Coinages (1924). Тя е първата жена куратор в Американското нумизматично дружество (ANS) и става известен учен по древна нумизматика и археология.
Стефан Пройнов: Ето и историята след това на статерът на ЛАМПСАКОС, Статер c. 360–340, персийски стандарт, AV 8,47 g. Обв. Лауреат и брадата глава на Зевс вляво, скиптър с връх на лотос на дясното рамо. Rev. Предна част на Пегас, летяща вдясно, в рамките на плитък квадрат. Literature Traité II/2, 2537, pl. CLXXI, 3 BMC Mysia 81, 28, pl. XIX, 6 SNG von Aulock 7394 SNG Lockett 2709 A. Baldwin, ”Lampsakos. Златните статери, сребърни и бронзови монети”, AJN 53/3, 1924, 29w, pl. III, 4 (тази монета) Pozzi 2228 M.-M. Bendenoun, монети от древния свят, портрет на колекцията JDL, Tradart, Genève, 2009, 23 (тази монета) Рядко. Фантастичен портрет с прекрасен стил и прекрасен червеникав тон, изключително фин. Произход Monnaies et Médailles AG 68, Basel 1986, 271 Brüder Egger, Wien, януари 1908, 539. Пр. Колекция на княз Чатовской.
Стефан Пройнов: Прави впечатление, че тази монета почти не е докосвана, самият и цвят е леко червеникав така нареченият кехлибарен или както обичам да го наричаме целувката на времето. Това е патината по златото. Ако всички твърдят, че златото ръжда не хваща – не се окислява то истинските познавачи знаят, че това не е вярно, но тази патина лесно се изтрива при допир или обтриване.
Стефан Пройнов: Силно съм впечатлен за толкова много години тази монета сменя много собственици и изследователи и всеки един се е отнасял към нея с нужното уважение и никой не наруши благородната патина. Такива монети често се продават за 4-5 цифрени суми за колко ще се продаде тази скоро ще разберем, но според мен това е една от малкото монети в света, която е получила нужното уважение и отношение.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
