Когато стане въпрос за Древен Египет, всички си мислим за пирамиди, мумии и километри пясъчни дюни. Оказва се, че много от нещата, които използваме днес, са дело именно на египтяните.
В наши дни има пет изобретения, които използваме, чието начало се проследява до Древен Египет. Така например никога не би ви дошло наум, че именно от там произлиза първият презерватив. И не само.
Мумиите и пирамидите са впечатляващи – няма как да отречем. Древната цивилизация обаче е оставила и други значими изобретения, без които човечеството днес не би си представяло да съществува. Ето кои от нещата, които употребявате всеки ден, са измислени от някой древногръцки селянин:
Презервативи. Както споменахме, първият презерватив е изобретен именно в Египет. Още 1 000 г. пр. Хр. у древните обитатели на коритото на река Нил се заражда идеята за предпазване от болести, предавани по полов път. Поради това по време на интимен контакт, те използвали парче от плат. Години след това идеята се доразвивала, докато се стигне до създаването на съвременните контрацептиви за еднократна употреба.
Воден часовник. Идеята за водния часовник се заражда още в древното общество. Въпреки че и до днес той не е особено популярен, механизмът, който се използва, е измислен именно в Египет. Той се използва, за да бъде изчислено времето и се основава на регулирането на водната струя.
Хартията. Идеята за хартията се заражда в Египет, около 4 000 г. пр. Хр. Тогава тя се нарича папирус и се прави от тръстика. Тя се превръща в тънък, корав лист посредством специална обработка.
Химикалките. В Древен Египет химикалките са се правили от метални пръчки, остри скали или кости, пише Съновник. Някои от тях са толкова прецизно изработени, че може да ги сбъркате със съвременните.
Токчета. Високите токове и носенето им се заражда в Египет. Още през 3 500 г. пр. Хр. нежните представителки на египетската цивилизация са носили такива.
Източник: retro.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.