Според последни данни акулите предпочитат да убиват мъже вместо жени. Оказва се, че морските хищници убиват девет пъти повече мъже, предават британски медии.
Проучване показва, че в 84 на 100 от случаите на нападения, които са с фатален изход, умират мъже. Професор Дарил Макфий, който е автор на проучването, споделя, че той и екипът, с който е работил, проверили резултатите два пъти, тъй като и самите те били изненадани.
Специалистите са разгледали само непредизвиканите нападения. Онези, при които хората общуват с морските хищници или ги дразнят умишлено, не са включени в проучването.
Професорът обяснява резултатите с това, че в спортовете като сърфинга, например, се включват повече мъже, отколкото жени. Макфий подчертава още, че господата прекарват повече време във водата и освен това са готови на много по-големи рискове, за разлика от дамите, а акулите се възползват от това.
Изследването е направено от специалисти от университета Бонд в Куинсланд, Австралия. Резултатите показват, че през последните тридесет години има трикратно нарастване на случаите на непредизвикани нападения на морските хищници.
Най-много са жертвите в Австралия – според официални данни от 171 нападения, 32 са с фатален изход. Многото жертви в Австралия се дължат най-вече на любовта на австралийците към морето, смята професор Макфий.
Той напомня, че е важно и колко е голяма акулата – в Австралия плуват тигрови акули, бичи и бели акули. Професорът смята, че белите акули са отговорни за по-голямата част от нападенията.
В Южна Африка са регистрирани малко по-малко нападения на морския хищник – 132, като 28 от тях са завършили фатално. В САЩ има 769 нападения на акули, от които едва 25 са с фатален край.
По-интересното е, че макар в САЩ да има най-много регистрирани случая на ухапвания, тези с фатален изход са много малко. Според професора, въпреки че атаките са се увеличили, всъщност проблемът с тези хищници е преекспониран.
Той смята, че вероятността да те нападне акула е доста по-малка от вероятността човек да стане обект на нападение на улицата например.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
