През 1894 година с лондонския театър „Авеню“ се състояла премиерата на новата пиеса „Оръжията и човекът“, от известния ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу. Тя била посрещната добре от британската публика, но в София, години след това, само споменаването на името на драматурга предизвиквало бурни неприязнени реакции. Тук бързо се разчуло, че Шоу е написал антибългарска пиеса, в която осмива, подиграва се и даже обижда населението на новоосвободената балканска държава. Известен с безпардонния си език, ирландецът сипел остроумия из лондонските салони и се радвал за изключителна популярност.
Сюжетът на пиесата „Оръжията и човекът“ бил прост. Действието се развивало през 1885 година в малък български град край Драгоманския проход. Българите току-що са победили сръбските войски край Сливница. Заслуга за победата има годеникът на българката Райна Петкова – Сергиос. Райна се гордее с подвига на годеника си. Ненадейно в живота й нахлува белгиецът капитан Блънчли, швейцарски наемник на служба в сръбската армия.
Приятели посъветвали Бърнард Шоу героите в пиесата да са българи. Без да му мигне окото, бъдещият носител на Нобелова награда за литература /1925 г./ направил доста ироничен разказ за криворазбраната балканска цивилизация от края на19-ти век. Наред с леките закачки и иронични забележки за българския манталитет и напъните на нашенците за европеизиране, Шоу си направил и някои доста солени шеги с поданиците на княз Фердинанд. В пиесата можело да се чуят обидни проникновения като: „българите с добра репутация си мият ръцете почти всеки ден“, „ходят всяка година до Букурещ за оперния сезон“ и „знаят произхода си отпреди цели двайсет години“.
В годините преди и след Първата световна война, пиесата се играела на почти всички европейски сцени. Това ядосвало най-много българските студенти в Берлин и Виена. Те протестирали с гневни писма до драматурга и вестниците. В театрите на Виена и Берлин нашите младежи освиркали представленията и на друга пиеса на Шоу – „Андрокъл и лъвът“. Нобелистът обвинил българите, че са оперирани от чувство за хумор. Протестите се подхранвали и от българската общественост. Върху пиесата десетилетия наред тегнела неписана забрана да се поставят негови пиеси на българска сцена.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.