Киевчани не обичали Юрий Долгорукий. Защо? Вече никой не помни – било е отдавна. Дали заради някакви личностни качества, дали заради това, че е бил “чуждоземец”? Или пък древните украинци още тогава са усетили какво им се готви с основаването на Москва – никой не е в състояние вече да определи точно.
И понеже не го обичали, без много да му мислят, го отровили.
15 май 1157 година. В Киев внезапно почива Суздалският и Киевски княз Юрий Долгорукий. За руската история Юрий Долгорукий е човекът, който основава бъдещата столица на съвременна Русия – Москва. Иначе животът му протича в постоянно търсене на място под слънцето и е безкрайна поредица от интриги, периоди на възход и периоди на падение.
Роден е около 1099 година. Историците спорят за точната година, защото няма запазени писмени свидетелства. Юрий е шестият син на Владимир Мономах. Докато е жив баща му, Юрий управлява Ростовско-Суздалското княжество. През 1120 година предприема поход срещу волжските българи. След смъртта на Владимир Мономах през 1125 година пренася столицата на княжеството си от Ростов в Суздал.
Стремежът му да стане княз на Киев го подтиква да води активна политика в Южните области. Заради тези си действия Юрий Владимирович получава прозвището „Долгорукий“. За да укрепи северните си владения строи множество нови крепости, около които възникват градове. В Новгородската летопис за 1147 година има запис, в който Юрий кани княз Святослав да се срещнат в Москва. Това е първото упоменаване на града и затова се смята като „рождена дата” на съвременната руска столица.
Възползвайки се от междуособните войни сред князете, през 1149 година Юрий Долгорукий за пръв път превзема Киев. Година по-късно обаче е принуден да напусне града. След още един неуспешен опит да застане начело на Киевското княжество, през 1155 година все пак успява да се сдобие с титлата княз на Киевска рус.
Новият княз не се ползва с голяма популярност. Юрий мечтае да обедини северните и южни княжества. Зад тази му мечта болярите съзират щението да властва еднолично над всички княжества. Това поражда нови интриги и князете на южните княжества се обединяват в коалиция, която си поставя за цел да го отстрани от киевския трон. През пролетта на 1157 година Юрий Долгорукий обсажда крепостта Владимир Волинский, където се е укрепил княз Мстислав Изяславович. След 10 дни обаче вдига обсадата, без да постигне никакъв успех. Връщайки се в Киев на 10 май е поканен на вечеря у болярина Петрила. Пет дни след вечерята, на 15 май 1157 година князът ненадейно почива след ненадейно „боледуване“.
В летописите по повод на смъртта му пише: “Пивъ бо Гюргий въ осменика у Петрила, въ тъ день на ночь разболъся, и бысть болъсти его 5 дней. И приставился Кiевъ Гюрги Володимирович, князь Кiевскiи, мъсяца мая въ 15, въ среду на ночь, а заутра въ четвергъ положиша монастыри святаго Спаса… ”.
Погребан е в храма Спас на Брестов – древна руска църква, разположена в непосредствена близост до известният манастир Киево-Печорска лавра. В храма са правени археологически проучвания. Първото, по поръчение лично от друг руски “самодържец” – Йосиф Висарионович Джугашвили (да, за другаря Сталин става дума) – през 1947 година не успява да открие гроба на Юрий. Разкопките се водят на територията на самия храм, но се оказва, че там са погребвани други хора и то едва след XIII век.
Едва през 1989 година, вече при разкопки в прилежащата към храма територия, са открити 4 погребения – две на мъже, две на жени. Според някои антрополози, костите от едното погребение принадлежат на Юрий Долгорукий. В саркофага е постъпвала вода и костите са доста повредени, но все пак учените установяват, че са принадлежали на човек на възраст между 60-70 години, с ръст над 160 см, със склонност към напълняване. Откриват и признаци на напреднала остеопороза, както и удължени фаланги на пръстите на ръцете. Едни твърдо са убедени, че това е тялото на Юрий Долгорукий, заради запазено негово писмено описание, в което се казва, че “бил с ръст не малък, дебел, на лице бял, с малки очи“, а и е известно, че е живял 66 години. Други пък твърдо отхвърлят подобно заключение. Трети просто вдигат рамене и уклончиво чакат нови технологии, които еднозначно да потвърдят или отхвърлят една от двете тези.
Така или иначе, “основателят” на Москва от 1954 година си има собствен паметник в руската столица, от който строго гледа московчани.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
