Цар Иван Стефан е първородният син на цар Михаил Шишман от брака му с Анна-Неда, дъщерята на сръбския крал Стефан Милутин.
В списъците на българската църква името му е изписано като Иван Степан. За време на раждането му се приема началото на XIV век, т.е. при възцаряването си вероятно е бил на около 30 години. След избора на Михаил Шишман за български цар Иван Стефан бил провъзгласен за престолонаследник и съуправител на своя баща. Когато през 1324 г. Михаил Шишман се оженил втори път – за византийската Теодора, Иван Стефан споделил заточението на своята майка. Това означавало лишаването му от правата на престолонаследник.
Нещастната битка при Велбъжд и смъртта на Михаил Шишман потопили в скръб цяла България, но за Иван Стефан тези събития станали предвестник на щастлива промяна. След голямата си победа сръбският крал Стефан Дечански се запътил към България с намерението да я подчини под своята власт. Оказало се, че начинанието не предвещавало сигурен успех – в околностите на Велбъжд имало все още свежи български войски, а от юг стояла армията на император Андроник III. Крал Стефан Дечански променил намеренията си и принудил българските велможи да изберат за цар Иван Стефан, „превъзлюбления син на неговата сестра“. Изпратено било писмо до Анна-Неда и синовете й да тръгнат веднага към Търново. Начело на сръбски отряд Иван Стефан влязъл в българската столица и бил провъзгласен за български цар – втората половина на август 1330 г.
Царуването на Иван Стефан било белязано със знака на сериозни неблагополучия. Заедно с него управлявала майка му Анна-Неда, което е малко странно предвид възрастта на новия цар – даже в някои събития личността на царицата майка стои в центъра на дворцовата ни хроника.
Пръв се възползувал от притесненото положение на българската държава византийският император Андроник III – малко стрували обещанията му за „вечен съюз и траен мир“. Поводът за война с българите бил готов – вдовицата на цар Михаил Шишман (тя била сестра на императора) едва успяла да спаси живота си с бягство. Обхванат от „големи надежди“, императорът се отправил на поход към Югоизточна Тракия. Масовото разорение на областта принудило населението на Анхиало, Месемврия, Айтос, Ктения, Русокастро и Ямбол да се подчини на императора – есента на 1330 г. Така за кратко време България загубила значителна територия – няма съмнение, че вината за тези неуспехи била хвърлена върху Иван Стефан. Вероятно още през есента узрял заговорът за свалянето му от престола. Начело на заговорниците застанали онези сили, които били против засиленото сръбско влияние в страната.
В началото на март 1331 г. протовестиарият Раксин и логотетът филип организирали дворцов преврат – Иван Стефан и майка му трябвало да бягат от Търново и потърсили закрилата на сръбския крал. Впоследствие (през 1332 г.) те намерили убежище в Дубровник. По-нататъшната съдба на ексцаря на българите не представлява интерес – дълго време той живял с надеждата за скорошно завръщане в България, но в края на 30-те години мечтите му окончателно угаснали. Последните си години Иван Стефан прекарал в изгнание.
Източник: bgvladeteli.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
