‘С матовото си лице, което напомняше цвета на мрамора, с големите си пламенни очи, с орловия си нос, с леката си и изящна походка, където и да влезеше, мадам Дьо Ноай спечелваше веднага сърцата на всички’. Тези прекрасни слова са написани за графиня Анна дьо Ноай, която е обявена от английския в. ‘Таймс’ за най-големия поет, с когото 20-ти век е дарил Франция /а може би и Европа/…
Коя е всъщност Анна дьо Ноай? Тя е праправнучка на големия български възрожденец и последовател на Паисий – Софроний Врачански. В днешно време 3 държави спорят чия по народност е графинята – Гърция, Румъния и Франция, но, за съжаление, не и България…
Единият от внуците на Софроний Врачански, който се казвал Стойко е записан в нашата история като Стефан Богориди. Той бил толкова начетен, че падишахът го назначил за управител на о. Самос. Той се венчал за гъркиня, от която имал дъщеря Анна. Тя пък се омъжила за дипломат в Лондон. Тяхната дъщеря, Ралука, е майката на Анна дьо Ноай.
Ралука се венчава на влашки княз и семейството заживява в Париж. Една от трите им дъщери, най-малката, по семейна традиция е кръстена на баба си Анна.
И така, младата Анна се отдава на литературно творчество, пише поезия и е свързана с тогавашния символизъм. Родственицата на Софроний прави в своя замък край френската столица литературен салон, на който чести гости са известни писатели, художници, артисти и музиканти. Приятели на дамата с български корени са Марсел Пруст, Робер дьо Монтескьо, Жан Кокто, Фредерик Мистрал, Анатол Франс и много други.
За 3 десетилетия Анна дьо Ноай издава 10 поетични книги и няколко с проза, които са посрещнати с възторг от читателите и критиката. През 1921 година тя печели голямата награда на Френската академия на науките и става първата жена, избрана за действителен член на Белгийската кралска академия и удостоена със званието ‘Кавалер на Ордена на почетния легион’.
От брата на баба си, оттеглилия се в Париж бивш генерал-губернатор на Източна Румелия – Александър Богориди, поетесата научава за българските си корени и за родовата си връзка със Софроний Врачански. А когато през 1933 година тя напуска този свят, по нейна молба на гроба й във парижкото гробище Пер Лашез е поставена шепа българска земя…
Източник: krasotata.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
