Артър Еванс е английски професор по праисторическа археология в Оксфорд. Той пръв открива през 1900 г. до 1913-а целия дворец Кносос на остров Крит в Гърция. Прекарва шест години в Дубровник, където изучава старините на южните славяни и древните илири.
По време на пребиваването си в Атина Еванс попада на няколко плочки от Крит, изписани със странни знаци, които определя като непозната писменост. Именно това го отвежда на о. Крит, където според древногръцката митология бил роден гръмовержецът Зевс и където управлявал легендарният цар Минос. Еванс смята, че езикът, записан с тази писменост, условно наречена Линеар Б, не е гръцки, но през 50-те години, когато тя е най-сетне разшифрована, става ясно, че това е древногръцки език и Линеар Б е основната писменост, използвана от Микенската цивилизация.
Артър Еванс често пътува в пределите на Османската империя, посещава неколкократно Македония и прави следните заключения:
30 септември 1903 г.
Сър, като човек, който е имал изключителни възможности да изследва македонския въпрос отвътре, позволих си може би да изтъкна някои от най-съществените условия на сегашното положение… Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там са румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции…
… Неприятно е задължението да кажеш на някои от своите приятели горчиви истини, но гръцката претенция към Македония… е присъница (бълнуване)…
… Това голямо надмощие на българския елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.
Надя СТАМБОЛИЕВА
Източник: retro.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
