Къщата на Аргир Куюмджиоглу ( Куюмджиевата къща) е най-популярната пловдивска възрожденска къща в Стария град. Тя е строена през 1847 г. от майстор Георги Станчовски за богатия пловдивски търговец Аргир Куюмджоглу. Сградата е представител на типичната възрожденска симетрична къща – връх в бароковата архитектура у нас. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. Сградата е четириетажна и много внушителна, наричали я “царската къща”. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон на втория етаж, издаден дъгообразно над портика към двора. Той е с овална централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел.
Куюмджиевата къща е част от Архитектурно-археологически резерват „Старинен Пловдив”. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел.
В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
